Честотата на Шуман [bg]

-      Никоя жена не си заслужава чак толкова, че да излива кръв по панталоните ти! Защо изобщо ти е било да се забъркваш в такава каша? - Джордж подуши ръката си и на лицето му моментално се появи отвратена гримаса. - Нищо лично, пич, ама ти воииш!

Уилсън подуши ризата си. Вонята наистина беше ужасна.

Джордж дръпна дланта си колкото се може по-далеч от носа си.

-      Леле, човече! Смърдиш по-зле и от краката ми! Кучетата ми ще ти наръфат гъза със сигурност, падат си по вмирисано месо. Идвай тук.

Уилсън последва кльощавия мъж към дъното на двора.

Джордж мислеше на глас.

-      Значи жената на онзи тип е някаква луда кучка. Мъжът ѝ, ами... - Забави крачка.-Трудно е да се опише, обаче изглежда наистина шантаво. - Джордж знаеше, че видът на мъжа буди страх, но не искаше да признава, че изпитва това чувство. - Както и да е, явно си по-храбър от мен.

Отведе Уилсън до бетонна душкабина, която изглеждаше така, сякаш не е използвана от много време. По пътеката имаше дори паяжини и Джордж ги махна, за да стигне до входа и да изрита вратата.

-      Бих те пуснал да се измиеш вкъщи, ама много смърдиш, честно. А не искам да си имам още неприятности с Телма. И без това са ми предостатъчно. - Посочи душа. - Няма топла вода, но пак е нещо.

-      Наистина съм ти благодарен - отвърна Уилсън.

-      Ти май не си тукашен. Доста странно говориш.

Уилсън замълча за момент, после каза:

-      От Австралия съм. - Искаше му се да каже „Тихоокеанския регион“, но трябваше да минат поне още петдесет години преди това име да означава нещо за когото и да било.

На лицето на Джордж цъфна усмивка.

-      Голяма работа е тоя Пол Хоган... Знаеш го „Дънди Крокодила“, нали?

-      Че как! - отвърна Уилсън. Знаеше, че Пол Хоган е бил австралийски актьор и комедиант, но никога не беше гледал филми с него. - Жесток е.

Джордж се ухили до уши.

-      Направо жесток! - И ентусиазирано започна да разправя една сцена. - Особено когато онзи тип се опита да го обере в Ню Йорк и нашият вади грамадното си ножище и вика: „Ето това е нож!“ Голям майтап! - И се разсмя.

Макар да бе останал без сили, Уилсън се усмихна.

-      Всички ли австралийци са такива майтапчии?

Отговорът на Уилсън беше уклончив:

-      Ами...

Внезапно в главата на Джордж изникна сериозна мисъл и той се намръщи.

-      Добре де, а как успя да се намърдаш в колата ми?

-      Беше отворено.

-      Кое?

-      Искам да кажа, багажникът беше отворен.

-      Чакай малко! - обвинително рече Джордж. - Ти ли взе парите ми от жабката?

Уилсън вдигна ръце в знак, че е невинен.

-      Не съм. Кълна се! Капакът на багажника беше отворен и се вмъкнах при морфина. Това е!

Джордж се вгледа внимателно в лицето му - всеки крадец се гордее, че може да разпознае друг от породата си. Последва дълго мълчание.