![Честотата на Шуман [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/0/chestotata-na-shuman-bg-download.jpg)
Честотата на Шуман [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555052
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:
- Нищо добро ли няма в това да живееш тук?
Джордж се замисли за момент.
- Цигарите си ги бива. Но ме убиват. Знаеш ли какво? Има нещо. Дните минават толкова бързо... все едно се сливат, а това е добре. Така нямам много време да мисля.
Уилсън долови иронията в ситуацията - беше пратен тук да промени именно това.
- Времето започва да минава по-бързо с годините, нали? — подхвърли той.
Очите на Джордж светнаха.
- И аз все го повтарям! Казвам - няма смисъл да се безпокоиш за утре, щот’ ще дойде, преди да си се усетил - и после ще трябва да се притесняваш за вдругиден! Точно това казвам. - И Джордж повдигна вежди, сякаш беше казал най-великата мъдрост на света.
Уилсън се усмихна.
- Е, радвам се, че се запознахме, Джордж Уошингтън. Ти наистина ми помогна.
Джордж дръпна силно от цигарата си.
- Знам, че ще ти е трудно да повярваш, но нямам бели приятели, колкото и да съм чаровен.
- Така ли?
Джордж като че ли се замисли.
- Да.
- Е, Джордж Уошингтън, май вече имаш.
Джордж отметна плитките си и изгледа хладно Уилсън.
- Не ставай прекалено самонадеян, Любовна машино. Никога не съм казвал, че сме дружки.
13.
Хюстън, Тексас
Жилиицен блок „Мемориал“,
етаж 14
26 ноември 2012
13:26
Мисия Исая - ден втори
Вече е ясно, реши Хелена - лекарствата бяха абсолютно безполезни. Предишната вечер бе взела две по настояване на Хулия. Не само че не бяха спрели халюцинациите ѝ, ами ѝ бяха докарали и мигрена. Беше бясна. Това продължаваше вече два месеца. Два месеца!
Крачеше пред стъклената стена с безжичен телефон, долепен до ухото. Държеше го вече повече от двайсет минути, непрекъснато я прехвърляха от един отдел в друг. Накрая откри детектив Олсън, човека на баща ѝ, който се оказа повече от сговорчив.
- Много съм ви благодарна за отзивчивостта, детектив - каза тя сладко. - Както казах, става въпрос за незначителен инцидент. Искам да получа подробностите за застрахователната ми компания, ако е възможно.
Беше измислила всичко, за да се добере до нужната ѝ информация.
- Разбира се, нямам нищо против да изчакам. - Хелена прехвърли слушалката от едното си ухо на другото. - Хайде - промърмори. Погледна отново часовника си и видя, че доктор Бенетсуд ще пристигне всеки момент.
Образите в съзнанието ѝ бяха смътни, но Хелена определено помнеше, че е видяла бял форд - стар модел. Кой знае защо, табелката с номера на колата (DRO-735) беше едно от малкото неща, които бе успяла да види ясно. Лекарството беше размътило спомените ѝ и тя се боеше, че едно тяхно насилване може да изкриви някои факти. Разбираше обаче донякъде от коли и предполагаше, че колата най-вероятно е „Форд Импала“, модел от края на70-те.
Ако се съдеше по преживяното от Хелена през нощта, мъжът от виденията ѝ по някакъв начин беше оцелял при катастрофата. Това беше единственото обяснение. Той бе жив, по всяка вероятност ранен, а тя все още бе свързана с него.
Минутите изтичаха.
Хелена прехапа устна и се заслуша в музиката. Монотонната мелодия правеше чакането още по-мъчително. После детективът отново се появи на линия.
- Да, слушам - каза тя. - Записвам. - Внимателно повтори информацията. - Регистрирана на Джордж Уошингтън, Ричи Роуд двайсет и три, Бордърсвил.
Регистрационният номер пасваше точно на колата, която беше видяла.
- Сигурен ли сте, че информацията е вярна? - попита тя, сякаш се съмняваше в силата на съвпадението. - Много ви благодаря за помощта. Ще кажа на баща ми, обещавам. - Понечи да затвори, но детектив Олсън настояваше да помага още. - Не, детектив, не е нужно да пращате никого. Сигурна съм, че застрахователната ми компания ще се погрижи. Нали ви казах, просто огънахме малко броните.
Той искаше да изпрати до Бордърсвил патрул, който да провери ситуацията. Оказваше се, че регистрацията на г-н Уошингтън беше изтекла преди няколко години и че дължал хиляди долари неплатени глоби за неправилно паркиране.