Убийството на Линда [bg]

— В момента не е удобно. Бихте ли дошли по-късно днес?

— Госпожо Ериксон, а не предпочитате ли да проведем разпита в управлението? — попита Рогершон с беззвучен глас и далечен поглед. — Ще изпратим патрул да ви вземе, само ни дайте няколко часа.

Като се поразмисли, госпожа Ериксон сметна, че всъщност моментът не е чак толкова неудобен, и само след броени минути Рогершон и Саломонсон заеха местата на отишлите си журналисти.

— Господа, ще желаете ли по чаша кафе? — попита домакинята, която явно бе решила да заглади неприятното впечатление отпреди малко, та отношенията й с полицаите да тръгнат гладко.

— Да, с удоволствие — отвърна учтиво Саломонсон, преди Рогершон да отклони предложението й.

— Сигурно искате да ме питате за статията във вестника — подхвана госпожа Ериксон. Ако се съдеше по изражението й, май не се чувстваше особено комфортно. — Защо не казах нищо, когато колегите ви ме разпитаха.

Рогершон намери за достатъчно да кимне, а Саломонсон се престори на крайно зает с разбъркването на кафето си.

— Човек не бива да вярва на всичко, което пишат вестниците — обясни съседката на Линда и се засмя невротично. — Освен това журналистите преиначиха малко думите ми. Казах само, че се събудих посред нощ от кучешки лай, но не и другото… как някой се опитал да разбие вратата и после хукнал по стълбите. Ако наистина се беше случило нещо подобно, щях веднага да сигнализирам в полицията.

— Кучетата ви често ли лаят непознати? — поинтересува се Саломонсон.

Стопанката им потвърди. Домашните й любимци реагирали, когато чуели някой от съседите да се прибира, особено ако е късно, и когато от улицата долитал шум. „Онзи отвратителен поляк“, с когото имала нещастието да споделя една сграда, дори се оплакал в жилищното сдружение. Без резултат — според стопанката на кучетата и според председателя на сдружението. Госпожа Ериксон уточни, че Пепе притежава особено силен охранителен инстинкт.

— Лае много ожесточено — поясни гордо тя и потупа ласкаво големия лабрадор, който бе положил глава върху коляното й. — А малкият Пиге обикновено също се включва да помага на батко си.

— И вие какво направихте, когато кучетата се разлаяха, госпожо Ериксон? — попита Рогершон.

Понеже по това време вече спяла, тя се събудила и полежала малко в леглото, докато се ослушвала за необичайни звуци. После им казала да не лаят и понеже те я послушали, разбрала, че не я грози опасност.

— Ако на стълбите имаше някого, кучетата ми щяха да продължат да лаят дори човекът да не гъкне — поясни тя.

— Значи, кучетата са престанали да лаят. Какво направихте после?