Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Колкото до вечерната преса, тя остана изцяло вярна на типичния си стил. След като претупваха на бърза ръка неизбежната информация за лятната жега, жълтите издания подхващаха по-съществени теми като връзката между непоносимата горещина и зачестилите случаи на насилие през това лято. Не забравяха да споменат, разбира се, и убийството на Линда.
На страниците на най-големия представител на периодичния печат известен специалист говореше за доказаната закономерност между честотата на серийните убийства и метеорологичните условия. Според собствените му изследвания покачването на температурите увеличавало риска от извършване на такива престъпления. Лятното полугодие обостряло човешката агресивност, докато зимното я приглушавало, независимо дали говорим за ескимос, или за хотентот. Не било никак случайно, че повечето серийни убийци в САЩ например действат на територията на южните щати Калифорния и Флорида, а не в Средния запад или в северните щати, подчертаваше експертът. В заключение той обобщаваше, че горещината отприщва агресивни нагласи, дремещи в психично болни, нестабилни или лабилни извършители.
19
„Животът непрекъснато си играе с нас. Преди обяд се занимавам със сърдита овца, а после се налага да обядвам с двама съвършени идиоти, защото Рогершон е зает с друга овца — мислеше си Бекстрьом. — И за да е менюто пълно, за обяд ми поднасят разварена паста с някакъв отвратителен рибен сос. Защо просто не сготвят обикновена яхния с червено цвекло? Все пак тази проклета селска дупка граничи със Сконе.“
Кнютсон и Торѐн изглеждаха много по-весели, особено Кнютсон, който още преди признанията на съседката да цъфнат в онзи вестник, беше предложил да включат в списъка с потенциални заподозрени и крадците, в чието досие фигурират домови кражби.
— Много далновидно от твоя страна, Ерик — похвали го Торѐн. — След като прочетох какво е казала съседката, ни за миг не се усъмних, че е самата истина. Версията ти е повече от вероятна.
— Да чуем — подкани ги Бекстрьом. „Какви идиоти!“
Според Торѐн обяснението било съвсем просто.
— Крадците, които се вмъкват с взлом, обикновено се придържат към характерен модел на поведение. Първо се промъкват на последния етаж, защото така няма опасност да ги засекат съседи от други етажи.
„А, както знаем, в три след полунощ тази опасност е просто огромна“, помисли си иронично Бекстрьом и кимна окуражително на Торѐн.
— После крадецът е позвънил на вратата, за да провери дали има някой вкъщи, и кучетата са започнали да лаят — продължи Торѐн.
— Или е надникнал през пощенската кутия — помогна му Кнютсон.
— Щом е чул лай, веднага се е омел. Крадците мразят кучета — поясни Торѐн.
„Явно никога не си работил в Наркотичния“, помисли си Бекстрьом и кимна.
— Но защо не е избрал предпоследния етаж, а е слязъл чак при Линда? И там не е имало жива душа.
— Не е искал да рискува с апартаментите точно под кучетата — обясни уверено Кнютсон.
— А втория етаж? — попита Бекстрьом.
— Там живее полякът. Той си е бил вкъщи. Е, по принцип е много вероятно да се е пробвал и на неговата врата.
— Аз обаче съм по-склонен да приема, че е слязъл направо на партера — възрази Кнютсон. — За да не поема излишни рискове.
— И тогава е позвънил на вратата на Линда — продължи Бекстрьом. „Става все по-хубаво.“
— Точно така — потвърди Кнютсон. — И е надникнал през процепа на пощенската кутия. Изобщо действал е според обичайния характерен начин на извършване на деянието, или modus operandi, на такъв вид престъпници.
— А Линда е отворила — продължи Бекстрьом.
— Да. Постъпката й може да изглежда малко странно. Възможно е да е забравила да заключи, но тази вероятност не звучи особено правдоподобно, ако се опираме на заключението на криминалистите.
— Трябва да е забравила да заключи, защото по вратата няма следи от оръдия за взлом. Или е отворила на убиеца, или е забравила да заключи.