Господарят на дъжда [bg]

14.

Капризи накара шофьора да мине по нанкинското шосе и да го изчака пред магазина „Уинг он“.

Когато американецът слезе от колата, Фийлд смъкна стъклото с няколко сантиметра. Съблече сакото си, разхлаби вратовръзката, разкопча горното копче на ризата си и отлепи плата от тялото си, за да може кожата му да се поизсуши. Свали кобура си и го остави на седалката, после избърса челото си с кърпичка.

— Горещо — усмихна се шофьорът.

— Да.

Фийлд се запита на колко ли години е китаецът. Средната продължителност на живота в Китай бе едва двайсет и седем години и хората бързо се състаряваха.

— Лято… горещо!

Фийлд красноречиво си повя с ръка. Извади цигарите си и слезе.

Флагчетата над него леко се полюшнаха от течението на два разминаващи се трамвая, но иначе времето беше тихо. От магазина излезе закръглена жена на средна възраст с няколко кутии в ръце и тръгна към лъскав буик. Шофьорът слезе и й отвори задната врата. Отвътре изскочи малък пекинез, започна да лае и да подскача около краката на господарката си, докато тя се настаняваше на кремавата кожена седалка.

Дребна китайка с бебе в ръце се приближи да проси. Шофьорът я блъсна на земята, изруга грубо и плю.

Фийлд остана безучастен, не искаше да си навлича неприятности. Просякинята се оттегли при вратата на магазина.

Изглеждаше, че е сама, което не беше много обичайно, затова младият мъж се приближи и пъхна една доларова монета в ръката й. Тя беше млада, очите й — безизразни. В следващия миг той забеляза, че бебето в ръцете й е мъртво.

Фийлд се върна при колата. Задъхваше се. Хвърли цигарата и отново се качи, сякаш търсеше скривалище. Облегна се на прозореца и затвори очи.

Капризи отвори вратата и се качи. Носеше кафяв хартиен плик.

— Управлението — каза на шофьора и го потупа по рамото.

— Намери ли онова, което търсеше? — попита го Фийлд.

— Да. Когато се приберем, провери дали Сергей има досие. — Погледна Фийлд в очите. — Виж, за преди малко… Разбирам, че баща ти е биел майка ти, и съжалявам, но Лена е била проститутка.

— Значи няма смисъл да се занимаваме, така ли?

— Не съм казал такова нещо. Просто не го приемай толкова присърце.

Фийлд се загледа през прозореца.

— Ти също го приемаш присърце.

— Не е същото. Ти така стискаше юмруци, сякаш беше готов да извиеш врата на онова нищожество. Ако приемаш всичко толкова лично, няма да оцелееш в този град.