Господарят на дъжда [bg]

Долу дежурният регистрираше две китайки с оскъдно облекло.

Капризи и Чен разговаряха до входа на тоалетната в дъното на главното помещение. Когато Фийлд се приближи, му кимнаха. На една пейка до тях бяха нахвърляни цивилни дрехи, а по земята се търкаляха дървени палки. Всяка имаше кожена каишка, макар че повечето бяха счупени. Върху металните шкафчета в ъгъла бяха оставени четири автомата и два стоманени шлема.

Помещението миришеше и изглеждаше като съблекалнята на консервативния пансион в Йоркшир, където бе учил Фийлд.

Чен им кимна да го последват в тоалетната, затвори вратата, провери всички кабинки и се оттегли в дъното на помещението. Слънцето огряваше лицето му през прозореца.

Фийлд се замисли, че много хора биха определили китаеца като красив. Имаше квадратна челюст, къса черна коса и решителен поглед.

Чен докосна ушите си, за да им подскаже защо са тук, и отговори:

— Един от съседите в отсрещната кооперация. Стар китаец, който живее сам и страда от безсъние. Около четири часа сутринта видял черна кола, вероятно шевролет. От нея слезли няколко телохранители, но старецът не видял кой влиза в блока. Било тъмно и колата му пречела. След един час посетителят си тръгнал. Наташа се била прибрала около три часа.

— Както сама каза — отбеляза Капризи.

— Лена е била вътре през цялото време.

— Други посетители?

— Не знае. Не стои постоянно на прозореца. Когато се отегчава, зяпа улицата… особено „Щастливи времена“. Знае, че момичетата са на Лу.

— Не е ли видял другиго?

— Не, поне така твърди.

Капризи се намръщи:

— Да, но четири часа? Според Краус смъртта е настъпила около един, ако не и по-рано.

— Може би Краус греши.

Капризи удари с юмрук един от умивалниците.

— Прокопиев ме проследи, когато отивах.

Бръчките по челото му станаха по-дълбоки.

— За глупак ли ме мисли? — добави Чен.

— Проследи ли те?

— Оттук. Отидох пеша по „Фучоу“ и той вървеше след мен. Открояваше се в тълпата.

— Дали не е искал да го видиш?

— Нямам представа.

— Добре — измърмори Капризи, — намирисва ми на същите неприятности както с пушалните на опиум. Отсега нататък, когато напускаме тази сграда, трябва да сме винаги заедно и въоръжени.

Вратата се отвори и един униформен китаец влезе. Беше млад и кимна с уважение на Чен.