Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 84
Перейти на страницу:

Беше с вързани ръце.

Оставаше му да се надява, че нещо наистина можеше да се случи. Това му се струваше по-малко наказуемо и далеч не толкова компрометиращо. Беше готов да поеме този риск, но за целта Катя трябваше да се мотае наблизо. Дотогава всяка друга утеха беше забранена.

Той вдигна поглед от кошчето и забеляза глуповатата физиономия на Пуйчев, който надзърташе през вратата. Не го беше чул да чука.

- Какво има? - попита той. - Влезте, де!

- Получи се факс… - поде стажантът, като му подаде листа.

Варадин го зачете с досада.

„Изх. 34500456

Общински съвет гр. Провадия

Уважаеми господин посланик!

От 24.05. до 24.06., по покана на Британския музей, в Лондон ще гостува уникална експозиция „Хигиената по българските земи”, в рамките на която ще бъде изложен първият воден клозет (WC) в историята на човечеството. Същият бе открит неотдавна при археологически разкопки в землището на град , Провадия и датира от 680 година. Автентичността на находката бе потвърдена от учени с международно значение, като проф. д-р Ван Майс от Холандия и д-р Чарли Рийдс от Оксфорд. Смятане , че популяризирането на това достижение на древните българи ще бъде от полза за новия европейски имидж на скъпата ни родина. Изложбата ще бъде открита от кмета на гр. Провадия г-н Първомаев. Молим посолството да окаже съдействие за настаняването му и да се включи активно в подготовката на мероприятието.”

- Каквооо? Да се занимаваме с някакъв клозет!… - Варадин вдигна поглед от факса и се втренчи с омраза в стажанта: - Че това съвпада с концерта на госпожа Селянова! Давате ли си сметка?

- Няма ли начин да се съчетаят? - простодушно предположи той.

- Концерт и клозет ли?! - подхвърли саркастично Варадин. - Ами опитайте…

- Все пак, такова откритие!

- Вижте какво - рязко го прекъсна посланикът. Имаме приоритети! И клозетът на г-н Първомаев не е сред тях.

- Какво да отговоря?

- Засега нищо - отсече той. - Защо си държите ръцете в джобовете?

- Моля? - стажантът учудено повдигна ръце.

- Не сега! - уточни нервно посланикът. - Одеве, на приема. Видях ви да се разхождате с ръце в джобовете като някой директор. Вие и оня, консулът. Това не е европейско поведение!

„Е, майната ти!“, рече си стажантът. Договорът му изтичаше след два месеца и нямаше изгледи да бъде продължен.

- Че то и англичаните си държат ръцете в джобовете! - подхвърли той.

- Вие англичанин ли сте? — извика посланикът. Като станете англичанин, тогава ще говорите!

Стажантът мълчаливо тръгна към вратата. Варадин се втренчи отново във факса. Само това му липсваше - тоя кретен от Провадия! Госпожата със сигурност щеше да побеснее. Концерт и клозет. Абсурд!

- Чакайте! — извика той, преди стажантът да излезе. — Вижте дали е съгласувано с Министерството на културата. И с нашето министерство също!

Прониза го остра болка в тила. Струваше му се чудовищна несправедливост, че докато той се рее свободно в най-висшите сфери на обществото и твори външна политика, тия насекоми продължават неуморно и безнаказано да плетат паяжината си от битов идиотизъм. Беше невъзможно да излезе на глава с тях, можеше единствено да ги държи на разстояние — по кьошетата и дупките, където им беше мястото. Това, виж, наистина можеше!

- 88 - мрачно каза той.

21.

Радистът Рачо зяпаше островърхата камбанария на църквата Сейнт Джордж и пафкаше цигара след цигара. Металните капаци на прозорците зееха, отвън повяваше свеж ветрец. Радистът си мислеше, че ако забучат една антена на камбанарията отсреща, връзката с Центъра значително ще се подобри. Сеансът беше приключил едва преди десетина минути. В ефира имаше смущения и емисията продължи по-дълго от обикновено. Графиката на сигнала се люшкаше като пияна в прозорчето на осцилоскопа, а информацията се процеждаше със скоростта на лепило през иглено ухо. Въпреки това той успя да обработи постъпващите материали от София и да изпрати прегледа на печата заедно с две къси грами. Беше свършил работата си за днес освен ако не изникнеше някоя спешна шифрограма. Но вероятността за това беше малка. В кутията „Марлборо“ оставаха още три цигари. В стека върху масата имаше още седем кутии.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)