Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 84
Перейти на страницу:

- Ще ги шитнем бе, човек! - успокои го Чаво. - Полека-лека, на тоя, на оня.

- Сърбина няма ли да ги купи? - рязко попита готвачът.

- Ще поговоря - кимна актьорът. - Ти виж в нашия ресторант.

- Е, поне няма да умрем от глад - изсумтя Баничаров със скрита закана.

Чаво му хвърли изплашен поглед.

- Ей, пич, нали такова, още сме партньори?! Готвачът не каза нищо. Внезапно бе усетил прилив на сила. Контролираше положението. Държеше и патиците, и ножа. Шибани актьори!

20.

- Заповядайте, господин Мавродиев - рече посланикът с измамно ласкав тон.

Едрият мъж пристъпи тромаво към бюрото му. Консулът идваше от нощно дежурство: беше брадясал, а вратовръзката му беше разхлабена. „Мърльо!“, рече си Варадин.

- Предполагам, че сте запознат е този материал? - той повдигна гнусливо вестник „Ийвнинг Стандард“, който лежеше върху бюрото му. В горния край на страницата е жълт маркер бе оградена неголяма статия, придружена от снимка в епичен формат. На нея се виждаше измъчено четиричленно семейство, увито в спални чували, със свещи в ръце. Кадърът мигновено извикваше асоциация със страданията на босненските бежанци с тази разлика, че бе заснет в апартамент в центъра на Лондон.

Заглавието не се нуждаеше от коментар: „Български дипломат, забит в каменната ера“. Репортажът разкриваше драмата на семейство Бобеви, които от две седмици се мъчеха да оцелеят без електричество. Варварската мярка била предприета от новия посланик Димитров е цел да изхвърли семейството на уволнения по политически причини дипломат на улицата. Никой няма право да спира тока на абонатите без знанието на Националната електрическа компания - коментираше вестникът.

Материалът беше излязъл вчера. Варадин долавяше тайното злорадство на подчинените си и го измъчваше подозрението, че нарочно са го оставили да се изложи.

- Какво ще правим? - попита разтревожен консулът.

- Защо питате мен? Това е по вашата част.

- Няма да го извадим лесно - поклати глава Мавродиев.

- Да му спрем и водата, а? - подхвърли посланикът.

- Ако наредите… — колебливо се съгласи консулът.

- Вие явно искате да ми съсипете имиджа - заключи Варадин със зловещо спокойствие.

Вратът на Мавродиев се зачерви от напрежение.

- Това искате всички, знам! - внезапно избухна посланикът. - Защо сте казали на журналистите, че той не ще да се върне в родината си, защо?

- Че нали затова е целият цирк, за да остане тук - объркано рече консулът.

- Иска да остане тук не значи непременно, че не иска да се върне! - ядно отбеляза Варадин.

- Защо няма да иска да се върне, ако не иска да остане?

- Защото иска да остане! - тропна с крак посланикът: - А не: иска да остане, защото не иска да се върне, както вие твърдите.

- Значи иска да остане, защото иска да остане!

- Точно така! Иска да си остане, бе - харесва му. А като кажеш „Не иска да се върне!“, човек започва да се пита, аджеба, защо? Защо, по дяволите, някой няма да иска да се върне в родината си? Ами много просто: защото веднага ще го уволнят и после няма да си намери работа. Но дори да си намери, пак ще умира от глад!

- Не съм казвал такова нещо - въздъхна тежко Мавродиев.

- Но се подразбира.

- Е, че то всеки го знае! - не се стърпя едрият мъж.

- Нямате право да мислите така! - кресна посланикът. - Ние сме европейци!

- Тогава да му пуснем ли тока? - изтърси консулът ни в клин, ни в ръкав.

- От къде на къде? Нали вече ни плюха. Нека се мъчи, като е толкова инат - заключи Варадин. Нещо щракна в ума му и той рязко попита: - Защо си държите ръцете в джобовете?

- Ами аз такова… - запелтечи консулът.

- Не сега, а на приема - нетърпеливо продължи Варадин. - Видях ви, не отричайте! Това не е европейско поведение!

- Съжалявам, ако… - поде онзи.

- Искам да го разкарате без повече шум! - прекъсна го Варадин, като почука с пръст по вестника. - Иначе ще разкарам вас. Свободен сте!

Той сгъна грижливо страницата и я прибра в чекмеджето си. Не държеше особено материалът да попада в прегледа на печата, макар че беше почти сигурен, че някоя услужлива ръка вече го е пратила по факса до София. И какво от това? Варадин разтри слепоочията си. „Простотии! Простотии на всяка крачка!“, изстена той. Погледът му попадна върху някакво боклуче до крака на бюрото. Той го вдигна и го пусна в кошчето. Не беше чистено от няколко дена.

Мамка му! Тая повлекана - трябваше да я разкара. Разумът му го подсказваше. Обаче в този случай разумът беше безсилен. И то по съвсем проста причина: не беше правил секс от няколко месеца, а като се сетеше за Катя, веднага му ставаше. В един по-добър свят проблемът лесно можеше да се реши с кратко отскачане до банята. Но той беше продукт на жестока система: въпреки политическите промени през последните години, идеята, че някой зорко го наблюдава, беше заседнала здраво в подсъзнанието му и нищо не можеше да я изличи оттам.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)