За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Втурна се в кабината си.

Чудо на чудесата, Стабън и Лай все още бяха там! Очите им с тревога се впиха в развълнуваното й лице.

— Отивайте в лазарета! — заповяда тя. — Вдигайте Дубауер и тръгвайте към совалката! Кога ще се появят Пит и Мак?

— След десет минути — отвърна Лай, като направи кратка справка с хронометъра си.

— Слава Богу! — въздъхна с облекчение Корделия. — На доктора ще кажете, че Воркосиган е заповядал да доведете Дубауер тук, при мен. Лай, ти ще останеш в коридора, защото едва ли ще успееш да заблудиш лекаря. Дубауер не може да говори, но вие не показвайте изненадата си. Качете се в совалката и чакайте до… Лай, нека си сверим часовниците… Чакайте до 6:20 наше корабно време, после излитайте. Ако не дойда до този час, значи изобщо няма да се появя. Пълна тяга, без да се оглеждате, ясно ли е? Колко души са под командата на Раднов и Даробей?

— Десет или единадесет — промърмори Стабън.

— Добре. Дай ми станъра си. А сега вървете! Бързо!

— Капитане! — извика извън себе си Стабън. — Ние дойдохме тук, за да спасим вас!

— Знам и ви благодаря — докосна рамото му тя, после изскочи навън, за да скрие издайническата влага в очите си.

Насочи се към машинното отделение, което се оказа едно ниво под коридора. Скоро стигна мястото, където коридорът се разделяше на две. Вдясно видя група войници, които проверяваха оръжието си, вляво имаше само двама. Изправени над отворен люк, те очевидно охраняваха достъпа към долното ниво, в което властваше Раднов. Единият беше доброволец Нилеса и Корделия се насочи към него.

— Капитан Воркосиган иска да сляза долу — излъга тя. — Надява се, че моят неутралитет ще помогне за постигането на някакъв компромис…

— Само ще си губите времето — поклати глава Нилеса.

— Точно на това разчита и капитанът — продължи с импровизациите тя. — Ще ги ангажирам с преговори, а през това време той ще се подготви добре. Можеш ли да ме спуснеш долу, без да вдигаме много шум?

— Мога да опитам — колебливо отвърна Нилеса и се наведе към секретните ключалки на люка в краката си.

— Колко души охраняват този изход? — попита шепнешком тя.

— Двама, най-много трима…

Капакът отскочи, пред очите им се разкри цилиндрична дупка с метален прът в средата и тясна стълбичка на едната стена.

— Хей, Венц! — извика Нилеса.

— Какво има? — обади се приглушен глас отдолу. — Кой е?

— Аз съм, Нилеса. Капитан Воркосиган праща оная бетианска фуста да преговаря с Раднов!

— За какво?

— Откъде да знам, по дяволите? Нали вие имате възможност да подслушвате всички кабини? Може би е решил, че не я бива за оная работа… Казва ли ти някой? — Раменете му извинително помръднаха, Корделия го успокои с насърчително кимване.

Долу разгорещено зашепнаха.

— Въоръжена ли е?

Корделия опипа двата станъра, главата й се поклати в знак на отрицание.