![Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Камея
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]». Краткое содержание книги:
— Сър — казах аз. — Не вярвам, че понтифексът е полудял.
Гуаделум се намръщи.
— А как ще обясниш щуротиите, които направи?
— Това са постъпки на човек, който е бил на власт прекалено дълго, чиято душа се бунтува срещу всичко, което трябва да продължава да търпи. Струва ми се, че вече го опознах добре и се осмелявам да кажа, че тези приключения са резултат на душевни терзания, а не на психическо заболяване.
Не искам да се хваля, но речта ми беше красноречива и смела, защото аз съм само младши съветник, а Гуаделум е третият по сила в империята след Ариок и лорд Струин. Но има моменти, когато човек трябва да изостави дипломацията, амбициите и хитрините си настрана и просто да говори истината. Мисълта, че нещастният понтифекс може да бъде затворен като обикновен луд, когато самият факт, че не може да излиза от Лабиринта вече му причиняваше достатъчно страдания, просто ме ужасяваше. Гуаделум дълго време не каза нищо и трябва да съм бил уплашен, защото си мислех, че ще ме уволни или ще ме изпрати в архивите, където до края на живота си щях да се занимавам с документи. Но външно бях спокоен, напълно спокоен.
Тогава на вратата се почука и влезе един куриер с писмо, подпечатано с личния печат на коронала, който представлява звездна експлозия. Херцог Гуаделум разкъса плика и прочете съдържанието му, после още веднъж и още веднъж, а аз дотогава не бях виждал толкова озадачено и изумено изражение на човешко лице. Пребледня, ръцете му се разтрепериха.
Той ме погледна и каза сподавено:
— Писано е собственоръчно от коронала. Информира ме, че понтифексът е излязъл от покоите си и е отишъл на Площада на маските, където е издал толкова невероятен декрет, че просто не съм в състояние да го предам със свои думи. — И ми подаде писмото. — Мисля, че трябва незабавно да отидем там.
Той изтича навън, а аз го последвах, като отчаяно се мъчех да прочета написаното. Но почеркът на лорд Струин е нечетлив, Гуаделум вървеше много бързо, а коридорите на Лабиринта са криви и лошо осветени. Успях да прочета само малки пасажи — нещо за някаква прокламация, за нова Господарка на острова, за абдикация… А чия абдикация, ако не на понтифекс Ариок? Но той ми бе казал съвсем искрено, че би било малодушие от негова страна да обърне гръб на съдбата, избрала го да представлява едната от властите на империята.
Стигнах до Площада на маските задъхан… Тази зона на Лабиринта винаги ме е смущавала заради големите лица с тесни цепнати очи, поставени върху блестящите мраморни пиедестали… Винаги са ми напомняли видения от кошмар… Стъпките на Гуаделум отекваха по каменния под, а моите удвояваха звука доста по-назад, защото макар и да е два пъти по-стар от мен, крачеше с демонична сила. Някъде напред се чуваха викове, смях, аплодисменти. След това видях, че са се събрали може би сто и петдесет граждани, сред които разпознах някои от главните министри на понтифекса. Аз и Гуаделум се врязахме в групата и спряхме, едва когато зърнахме златнозелените униформи на свитата на коронала, а след малко и самия лорд Струин. Той имаше вид на ядосан и в същото време объркан човек, сякаш бе изпаднал в шок.
— Не можем да го спрем — каза короналът пресипнало. — Ходи от зала в зала и повтаря прокламацията си. Чуйте го! Започва отначало!
И тогава видях понтифекс Ариок, седнал на раменете на огромен скандар. Негово величество беше облечен със свободно падаща бяла рокля, с чудесни орнаменти от брокат, а на гърдите му имаше огромен блестящ червен медальон.
— Тъй като една от властите на Маджипур е свободна! — извика понтифексът с удивително бодър глас. — Тъй като има належаща нужда от нова Господарка на острова на сънищата, при това веднага! Да се назначи още сега! За да може да се грижи за душите на хората! Като се появява в сънищата им и им дава утеха! И! Тъй като! Това е най-голямото ми желание! Да махна от плещите си товара, който нося вече дванадесет години!
Ето защо…
С тази прокламация! Като се позовавам на върховната си власт! Аз обявявам, че отсега нататък трябва да бъда считан за представител на женския пол! И заповядвам за Господарка на острова да бъде избрана жената Ариок, бивш мъж!