Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Може би не знаеш, че понтифекс Ариок се държеше странно от няколко месеца насам. Предполагам, че напрежението на висшите постове може да побърка човек, или с други думи трябва да си малко луд, за да се стремиш към тях. Знаеш, че Ариок беше коронал в продължение на тринадесет години, когато понтифекс беше Дизимаул. След това още дванадесет години самият той беше понтифекс, а това е доста дълго време, за да държиш в ръцете си такава власт — особено тук в Лабиринта. Вероятно всеки понтифекс от време на време копнее за външния свят… Иска да почувства ветреца на замъка Връхни или да отиде на лов за гийхорни на Зимроел… Или просто да поплува в истинска река където и да било… А тук се намира на мили под повърхността в тази плетеница и трябва до края на живота си да ръководи ритуалите и бюрократите…

Един ден, преди около година, Ариок изведнъж обяви, че иска да организира велика процесия на Маджипур. Тогава аз, заедно с херцог Гуаделум бяхме на разположение в двора тогава. Понтифексът поиска карти и започна да планира процесията. Надолу по река Алаизор, после до Острова на съня, за поклонение и посещение при Господарката във Вътрешния храм, след това до Зимроел с отбиване в Пилиплок, Ни-моя, Пидруид, Нарабал… навсякъде! Обиколка, която щеше да продължи най-малко пет години. Гуаделум ме изгледа странно и внимателно припомни на Ариок, че короналът е този, който устройва велики процесии, а не понтифекса, и че лорд Струин е завършил последната едва преди две години.

— Значи ми е забранено да го направя? — попита понтифексът.

— Не точно „забранено“, ваше величество, но според обичая…

— Според обичая аз трябва да остана затворник в Лабиринта, така ли?

— Ни най-малко, ваше величество, но…

— Но не трябва да се осмелявам да изляза навън…

И така нататък. Трябва да си призная, че съчувствах на Ариок, но не забравяй, че за разлика от теб аз не съм роден в Лабиринта. Тук са ме довели единствено служебните ми задължения и понякога намирам живота под земята доста неестествен. Както и да е, Гуаделум убеди понтифекса, че за процесия и дума не може да става, но в очите му забелязах безпокойство…

След това негово величество започна да се измъква тайно нощем и да скита сам из Лабиринта. Никой не знае колко пъти го е правил, но до нас достигнаха слухове за маскиран човек, много приличащ на понтифекса, който обикалял в малките часове на нощта из Двора на пирамидите и Залата на ветровете. Смятахме, че всичко това е глупост, докато веднъж прислужник към спалнята не си въобразил, че понтифексът го повикал със звънеца, но когато влязъл, заварил стаята празна. Мисля, че ще си спомниш кога стана това, Силимур, защото тогава бяхме заедно, един от хората на Гуаделум ме откри и ме накара да тръгна с него под предлог, че е свикана спешна среща на висшите съветници и че имат нужда от мен. Ти се разстрои, ядоса се много. Разбира се, срещата беше заради изчезването на понтифекса, макар че по-късно обявихме официално, че е била във връзка с огромната вълна, опустошила Стойензар.