Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Калинтан замълча и отпи жадно от виното си. Силимур го гледаше с нещо средно между съжаление, презрение и съчувствие.

— Ти си като малките деца — каза тя накрая. — С тези твои титли, кралски дворове и окови на честта. Въпреки това, мисля, че разбирам какво си преживял и как ти се е отразило всичко това.

— Има и още нещо — каза Калинтан.

— Да?

— Новият коронал, лорд Гуаделум, преди да се оттегли в покоите си, за да се заеме с новите си задъжения, ме назначи за свой канцлер. Другата седмица заминавам за замъка Връхни. Отсега нататък винаги ще трябва да съм на негово разположение.

— Колко хубаво е това за теб — каза Силимур хладно.

— И затова те моля да дойдеш с мен и да споделиш живота ми в замъка — каза той колкото се може по-спокойно. Ослепителните и очи се втренчиха ледено в неговите.

— Аз съм родена в Лабиринта — каза тя. — За мен е удоволствие да живея в него.

— Това ли е отговорът ти?

— Не — каза Силимур. — Ще го получиш по-късно. Както твоя коронал и твоя понтифекс, аз също имам нужда от време, за да свикна с промените.

— Значи все пак ми отговори?

— По-късно — повтори тя, благодари му за виното и за историята, която и разказа, и го остави сам на масата.

След малко Калинтан се изправи и тръгна подобно на призрак към дълбините на Лабиринта, изтощен до краен предел. Чуваше как хората разпространяват новината… Ариок — Господарка, Струин — понтифекс, Гуаделум — коронал… Приличаше му на жужене на насекоми. Прибра се в стаята си и се помъчи да заспи, но сънят не идваше, а в главата му се въртяха мисли за собствения му живот, обзе го страх, че дългата горчива раздяла със Силимур е навредила непоправимо на любовта им и въпреки недвусмисления и намек, тя смяташе да му откаже.

Но се оказа, че греши. Един ден след това тя му изпрати вестта, че е готова да тръгне с него и когато Калинтан зае новото си място в замъка Връхни тя беше до него, както и много години след това, когато Калинтан зае мястото на Лорд Гуаделум като коронал. Царуването му беше кратко, но безгрижно и по това време бе завършен големият път на Върха, който носи неговото име. А когато на стари години се върна отново в Лабиринта като понтифекс, никак не се изненада, защото беше изгубил способността да се изненадва още онзи ден, когато понтифекс Ариок се самообяви за Господарка на Острова на съня.