Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Предположихме, че сериозността на положението ще накара Ариок да се държи по-малко ексцентрично и може би несъзнателно намалихме бдителността си. В нощта, в която до нас достигна вестта за смъртта на Господарката, понтифексът се измъкна навън сам за първи път откакто бях назначен да го държа под око. Преминал бе през стражите, през мен, през прислугата си, беше излязъл навън сред невероятната плетеница на Лабиринта и никой не можеше да каже къде е. Търсихме го през цялата нощ. Не приличах на себе си от ужас както заради него, така и заради кариерата си. В притеснението си изпратих хора да проверят всеки от седемте отвора на Лабиринта и да претърсят мрачната и знойна пустиня наоколо. Сам аз огледах всички свърталища, в които го бях водил, хората на Гуаделум претърсваха непознатите за мен места… И през цялото това време се стремяхме да скрием от населението, че понтифексът е изчезнал. Струва ми се, че успяхме в това.

Открихме го по пладне на следващия ден в района, известен като „Зъбите на Стиамот“, в първия кръг на Лабиринта. Беше в една кръчма, преоблечен в женски дрехи. Никога нямаше да го открием, ако не бе възникнала свада за някаква неплатена сметка, заради която повикали проктори. Когато понтифексът не успял да се легитимира и заговорил с мъжки глас, прокторите проявили достатъчно разум да ме информират и аз веднага отидох, за да го задържа. С роклята и панделките изглеждаше много странно. Поздрави ме спокойно, владееше се напълно и се държеше нормално. Каза ми, че се надявал да не ми причини големи неприятности.

Очаквах Гуаделум да ме изхвърли, но херцогът се оказа склонен да ми прости или може би вниманието му е било изцяло погълнато от имперската криза, за да се занимава с моето провинение. Както и да е, не спомена нищо за това, че бях допуснал понтифекса да се измъкне от покоите си.

— Тази сутрин пристигна лорд Струин — каза ми Гуаделум уморено и изтормозено. — Естествено той искаше да се срещне веднага с понтифекса, но му обяснихме, че Ариок спи и че не е разумно да го будим… По това време половината от хората ми го търсеха. За мен е мъчително да лъжа коронала, Калинтан.

— Сега понтифексът наистина спи в покоите си — отговорих аз.

— Да, да. И ще остане там, струва ми се.

— Ще положа всички усилия това да стане.

— Нямах това предвид — каза Гуаделум. — Ясно е, че понтифекс Ариок не е на себе си. Да се промъква през улеи за мръсно пране, да скита нощем из града, да се облече с женски финтифлюшки… Това не е само ексцентрично поведение, Калинтан. След като решим проблема с новата Господарка на острова, смятам да предложа да го поставим завинаги под засилена охрана, за негово собствено добро, и да предадем изпълнението на задълженията му на регентски съвет. Това вече е ставало, прегледах документите. Когато Бархолд е бил понтифекс, се е разболял от блатна треска и тя увредила мозъка му…