Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Най-накрая Гуаделум каза:

— Лорд Струин, ако приемете абдикацията за валидна, значи и вие вече не сте коронал и трябва да се приготвите да се преместите тук, в Лабиринта, тъй като вече сте понтифекс.

Тези думи се стовариха върху коронала като огромна тежест. В суматохата той явно не се бе замислил дори за първото последствие от деянието на Ариок.

Той отвори уста, но не можа да каже нищо. Отвори и затвори длани сякаш правеше звездния жест в своя собствена чест, но ми беше ясно, че това е само израз на недоумение. Аз почувствах, че ме обзема страхопочитание, защото никак не е малко да присъстваш на смяната на понтифекса, а лорд Струин очевидно никак не бе подготвен за това. Да изоставиш радостите на замъка Връхни в средата на живота си, да замениш бляскавите градове и величествени гори с мрака на Лабиринта, да изоставиш звездната корона, за да поемеш диадемата на по-висшата власт… Не, той никак не бе готов за този момент, а когато най-накрая осъзна значението на това събитие, лицето му стана пепеляво и клепачите му заиграха от нервни тикове.

Мълча дълго време, след което каза:

— Така да бъде. Сега аз съм понтифекс. А кой ще бъде коронал?

Предполагам, че въпросът беше риторичен. Във всеки случай нито херцог Гуаделум, нито аз отговорихме.

Ядосано и грубо, Струин повтори въпроса си:

— Кой ще бъде коронал?

Гледаше Гуаделум.

Повярвай ми, самият аз се чувствах зашеметен, дето бях само свидетел на тези събития, които няма да бъдат забравени дори цивилизацията ни да просъществува още десет хиляди години. А колко по-тежко трябва да са се отразили те на двамата? Гуаделум отстъпи назад и започна да мърмори неразбираемо. Тъй като Ариок и лорд Струин бяха сравнително млади, никой не се беше замислял сериозно за наследниците им, а херцог Гуаделум, колкото и могъщ да беше, едва ли някога е мислел, че ще стигне висините на замъка Връхни, поне не по този начин. Устата му увисна като на убит громуарк и не можеше да каже и дума. В края на краищата аз реагирах първи. Паднах на колене, направих звездния знак към него и извиках:

— Гуаделум! Лорд Гуаделум! Да живее лорд Гуаделум!

Едва ли някога през живота си ще видя отново така изумени, така объркани хора, променени само за един миг, както лорд Струин и херцог Гуаделум, сега вече коронал. Лицето на Струин беше буреносно от гнева и болката, херцогът едва стоеше на краката си от изненада.

Последва тягостно мълчание. След това лорд Гуаделум каза със странно треперещ глас:

— След като вече съм коронал, според обичая, майка ми трябва да бъде обявена за Господарка на острова, нали?

— На колко години е майка ти? — попита го Струин.

— Много стара. Дори може да се каже престаряла, особено за тази длъжност.

— Ясно. Значи не е готова да поеме задълженията на Господарка, нито може да ги изпълни?