Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Ашли, искам да говоря с тебе.
Отговори й Карл.
— Ашли казва, че е твърде заета и няма да говори с тебе сега. Ще ти се обади по-късно.
— Твърде заета! — възкликна тя. — Дрън-дрън! Кажи й, че искам да говоря с нея веднага.
— Тя пак отказа.
— Майко Богиньо! — промърмори Джан. — Само ако имаше начин да бъде изключена от системата.
— Знаеш, че това е невъзможно.
Тя се обърна към вратата и стомахът й подскочи. Саймън… Майлоу стоеше там. Беше пораснал още от последния път, когато го видя. Отдавна познатата нагла усмивка се беше появила на лицето му.
— Махай се! — слабо каза тя. — Още не мога да те гледам. Не съм готова…
Но той въпреки това влезе в стаята. Ходеше като Майлоу. Ужасяващо комично беше — Майлоу в тялото на шестгодишното момче. В тялото на нейния син. Застана до леглото и скръсти тънките си ръце. Тя усещаше колко по-самоуверен е сега.
— По-добре ще е сега да се отърсиш от това, отколкото някога — каза й той. — Освен това, имаме доста неща да обсъдим.
— Нищо не ми идва на ум.
— Например, твоето бъдеще, Джан. Признавам, впечатлен съм от всичко, което сама си направила след моята… смърт. Да достигнеш „Скайтауър“ и да успееш да изпратиш сигнала за слизането на Небесния Ангел от орбиталния завод е наистина забележително за едно момиче, което не беше нищо повече от изостанала дивачка, когато я срещнах за първи път.
— Нали ще ми простиш, че не ти благодаря за комплиментите? — кисело каза тя.
— Но както научавам, оттогава — продължи той, — не си постигнала особени успехи. А сега вече си в беда. Много ти подхожда, Джан — тръгнала си да спасяваш свят, на който му е минало времето за спасение. И колко време още си мислиш, че ще удържиш твоята малка империйка? Имаш пет Небесни Господари, пълни с хора, на които им е писнало от тебе, а нямаш как и да задържиш влиянието си върху земните общности, които си освободила. Напълно зависиш от онези твои програми, а както добре знаеш — той понижи гласа си, — на Ашли не бива да се разчита много. Но няма как да я изолираш от Карл. Унищожиш ли я, прости се и с Карл.
— Нищо им няма на моите планове — възрази тя. — Ще се осъществяват. Само че ще трябва повече време, отколкото очаквах.
— Време, което нямаш. Ашли — всички Ашли — са на границата на лудостта. Една от тях, две, може би три, един ден ще се разбунтуват срещу тебе. Не се държиш с тях както трябва. Отпусни им юздите, позволи им да разрушат някой град или нещо подобно. И зарежи великата си идея за освобождаване на света и унищожаване на пустошта.
— Нямам нужда от твоите извратени съвети, Майлоу — каза му тя с погнуса. — Изчезвай! — Тя се обърна към Киш. — Киш, изведи го оттук! Незабавно!
Киш застана зад Майлоу и сложи ръце на раменете му.
— Хайде… чу какво каза госпожата.
Майлоу леко изви дребното си тяло и заби лакът под гръдния кош на Киш, който изръмжа от болка и изненада и отлетя назад. Падна на пода и се сви на топка с вкопчени в стомаха си ръце, бореше се за глътка въздух. Майлоу се усмихна на Джан.
— Не ги бива вашите мъже от Минерва за тази работа, нали? Сърди се за това на своите прародители — каза Майлоу, докато се настаняваше на леглото.
Джан отвратено се дръпна настрани. Киш не спираше да стене на пода.
— Преминах през не една промяна, докато бях в кома — продължи Майлоу. — Разбира се, никога няма да стана силен или бърз като първоначалния Майлоу, дори когато завърши развитието ми. Той се погрижи за това. За всеки случай, ако срещнеше някой от нас. Искаше да владее положението. Не мога да го обвинявам за това… или по-скоро, да се сърдя на себе си.
Джан стана от леглото и отиде при Киш. Помогна му да седне. Лицето му беше твърде бледо, той още дишаше трудно.
— Няма ти нищо — каза му тя. — Само ти изкара въздуха, това е!
Тя го подкрепи да стигне до един стол и да се отпусне в него. Обърна се с лице към Майлоу. Той се хилеше като пакостлив демон. Тя видя, че докато е помагала на Киш, робата й се е смъкнала и е открила лявата й гърда. Майлоу се беше вторачил в нея. Пригади й се, тя бързо загърна робата.
— Забавно е — каза Майлоу. — Страшно е забавно да те възприемам през половите жлези, ако мога така да се изразя, на едно шестгодишно момченце. Спомените за желание към тебе се наслагват върху твърде недоразвити сексуални нужди. И в същото време, за да станат нещата още по-интересни, все още имам някакво смътно усещане за тебе като моя обожаема майчица…
Прилошаваше й, изкрещя:
— Млъквай!
— Не се тревожи, няма да достигна пубертета по-рано от шест месеца и ако се съди по сегашните темпове на развитие, ще минат поне девет месеца, преди да се оформя окончателно. О, открих защо е започнала трансформацията, преди определената за това възраст… виновна е твоята любимка от морския комплекс.