Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Девет
— Разкажи ми по-подробно за този Бойс — каза Карелен.
Разбира се, Свръхвладетелят не се изрази точно по този начин и мислите, изказани от него, бяха далеч по-възвишени. Човешкото ухо би уловило само някакъв взрив от вибриращи звуци — нещо като стремителна морзова азбука. Хората бяха натрупали доста записи на този език, но никой не беше успял да го разшифрова — освен че бе изключително сложен, той беше и много бърз. Нито един преводач, дори и да е усвоил основата на тази реч, не би успял да проследи обичаен разговор на Свръхвладетелите.
Попечителят на Земята стоеше с гръб към Рашаверак и съсредоточено оглеждаше многоцветната пропаст на Големия каньон. На десет километра оттук, но почти незамъглени от далечината, стъпаловидните склонове пламтяха като жарава под слънчевите лъчи. Далече долу, под засенченото от един скален откос място, където стоеше Карелен, по един криволичещ път се точеше керван от мулета. „Странно — мислеше си Карелен, — много хора при всеки удобен случай все още се държат като диваци. Само да пожелаят, те биха могли да се спуснат на дъното на прохода несравнимо по-бързо и много по-удобно. А те предпочитат да се тресат по неравния път, който сигурно е ненадежден не само на външен вид.“
С едно неуловимо движение на ръката му великолепната картина изчезна. Само още един миг погледът на Карелен се взираше в безкрайната глъбина. И отново го притисна действителността — познатият кабинет, задълженията на Попечителя.
— Рупърт Бойс е своеобразна личност — отвърна му Рашаверак. — По професия е надзирател на голяма част от Африканския резерват — грижи се за здравето на зверовете. Владее своята работа и я обича. Понеже трябва да наблюдава няколко хиляди квадратни километра, той получи един от тези петнадесет панорамни обзорника, които до този момент сме предоставили на хората — разбира се, както винаги, с ограничител. Макар че неговият екземпляр е единствен с предавател на обемно изображение. Рупърт убедително ни доказа, че това му е необходимо и ние се съгласихме.
— Какви са доводите му?
— Каза ни, че иска да се показва така на дивите зверове, че те да свикнат с вида му и да не го нападат, когато се появи в действителност. Тази теория напълно се оправда — при зверовете, за които е по-важно не обонянието, а зрението…, макар че в края на краищата сигурно ще бъде разкъсан някога. Имаше, разбира се, и още една причина да му дадем този апарат.
— Стана по-сговорчив?
— Точно така. Отначало се обърнах към него, защото вероятно има най-добрата в света сбирка от книги по парапсихология и близките до нея въпроси. Той вежливо, но решително ни отказа да ги изпуска от ръцете си и се наложи да бъдат четени в неговия дом. Вече съм прочел почти половината от библиотеката му. Доволно тежко изпитание!
— Мога да си представя — сухо каза Карелен. — Намери ли се сред тези вехтории нещо стойностно?
— Да. Единадесет безспорни случая на частичен пробив и двадесет и седем напълно вероятни. Но отбраният материал е едностранен и върху него не могат да се построят изводи. И всички свидетелства са безнадеждно обвити в мистика — това изглежда е главната болест на човешкия разум.
— А как се отнася самият Бойс към всичко това?
— Представя се за непредубеден и настроен скептично, но е ясно, че не би изгубил толкова време и сили, ако не вярваше подсъзнателно в това. Аз му го казах и той призна, че съм прав. Иска му се да намери някакво значително доказателство. Затова и не престава с опитите си, макар да ги представя просто като забава.
— Уверен ли си, че не подозира, че ти се интересуваш от тези неща не само от чисто любопитство?
— Напълно уверен. В някои отношения Бойс е рядко посредствен и ограничен. Така че опитите му да изследва именно тази област са доста жалки. Не е необходимо към него да се прилагат някакви по-особени мерки.
— Разбирам. А момичето, което припадна?
— Ето това е най-интересно. Почти сигурно е, че съобщението дойде чрез Джийн Морел. Но тя е на двадесет и шест години — ако съдим по целия си предишен опит — твърде много, за да може тя сама да стане първо звено. Следователно, някой е тясно свързан с нея. Изводът е ясен. Остава ни да чакаме още няколко години. Трябва да я включим в Пурпурния разряд — може би сега тя е най-важният човек на Земята.
— Така и ще направя. А този млад човек, който зададе въпроса? Случайно ли беше това, просто от любопитство или е имал някаква задна мисъл?
— Беше попаднал там случайно — сестра му току-що се беше омъжила за Рупърт Бойс. Не се е срещал с никого от другите гости преди това. Сигурен съм, че въпросът не е бил обмислян предварително, а се породи от необичайната обстановка и от моето присъствие. Не ми се стори странно, че при подобни обстоятелства зададе такъв въпрос. Повече от всичко го привлича астронавтиката — той е секретар на научна група в Кейптаунския университет и явно смята да посвети живота си на теориите за космическите полети.