Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Тя си пое дъх и се загледа в отражението си в огледалото. Лицето й беше като на истинска дама, с малки кости и млечнобяла кожа без лунички. Деликатната арка на веждите й подчертаваше кафявите й очи. Но въпреки прекрасната кехлибарена рокля и модната прическа, тя не беше дама. Може би дълбоко в себе си беше същата като майка си… лека жена, непоправима романтичка, която живееше заради вниманието на мъжете.
„Ти си такава, каквато си — дъщеря на уличница…“
Изабел не искаше да остави думите на Мини да помрачат настроението й и скочи от мястото си. Не, тя не беше забравила коя беше в действителност и никога нямаше да го забрави. А и как би могла, след като Керн бе събудил страстите й със забележителна бързина?
Излезе от спалнята и тръгна по коридора. Когато стигна до вратата на стаята на Хелън, се спря за малко, за да се приготви. Напоследък й беше все по-трудно да играе ролята на невинната братовчедка от провинцията. Тя разтегна устни в приятна усмивка и почука на бялата врата.
Отвори й госпожица Гилбърт. Възрастната гувернантка беше разтревожена и размахваше носната си кърпичка като бяло знаме.
— О, господи. Какъв ужасен обрат. Просто ужасен.
— Извинете? — За миг Изабел се ужаси, като си помисли, че е била разкрита, че някак си се е разчуло за вчерашната случка. След това с изненада видя, че Хелън беше все още в леглото. Седеше и отпиваше от чаша чай, а завивките бяха дръпнати чак до брадичката й.
Изабел отиде бързо до леглото.
— Какво има? Болна ли си?
Хелън остави чашата на масата до леглото и се усмихна леко.
— Скъпа Изабел. Гърлото ми е пресъхнало, а главата ме боли ужасно. Щях да ти пратя съобщение, но се надявах, че ще се оправя. Съжалявам, но днес ще трябва да се лишиш от компанията ми.
— Никъде няма да ходя — заяви Изабел и сложи ръка върху челото на Хелън — Но ти гориш. Да повикам ли лекаря?
— Не, това е просто обикновена настинка. Няколко дни почивка и ще се оправя.
— Тогава ще ти почета. Може би това ще те успокои.
Хелън се усмихна.
— Ти си най-прекрасната братовчедка на света. Но честно казано, предпочитам да взема няколко капки лауданум и да спя цял ден — Тя потупа Изабел по ръката. — Вие с Гили можете да ме оставите. Джъстин ще дойде с вас. Денят е прекрасен и може би тримата ще се разходите из парка.
Възможността да прекара един ден без никакви задължения се стори привлекателна на Изабел. Това беше шансът, който беше очаквала, за да продължи с разследването си. Потисна вълнението си и започна да обмисля възможностите.
— Ти спомена, че искаш да минеш през църквата, за да обсъдиш подробностите по сватбената церемония с чичо си Реймънд. С удоволствие бих отишла вместо теб.
— О, не бих могла да искам от теб да вършиш нещо толкова отегчително — възрази Хелън. — Мога да почакам, докато се оправя.
— Планирането на сватба винаги е вълнуващо. Стига да ми имаш доверие за тази работа.
— Разбира се, че ти имам доверие — отвърна Хелън с топла усмивка. — Бих ти доверила дори живота си.
„А годеника си?“ Изабел потисна въпроса и надигащото се чувство за вина. Нямаше никакви намерения към Керн. Всъщност щеше да й бъде много добре никога вече да не го види. Сега трябваше само да успее да се измъкне от къщата, преди той да помрачеше настроението й с нежеланото си присъствие.
Сбогува се с Хелън и тръгна по стълбите с госпожица Гилбърт. Хвърли един предпазлив поглед към дневната, за да се увери, че графът не е там. Елегантната зелена стая беше празна, така че тя тръгна направо към входната врата.
— Не трябва ли да изчакаме лорд Керн? — попита госпожица Гилбърт, която едва успяваше да върви в крак с Изабел.
— За бога, не. На него няма да му бъде приятно да ни придружи, ако лейди Хелън я няма.
Един прислужник отвори вратата. Изабел излезе на верандата, когато един файтон спря зад каретата на маркиза. Лорд Керн скочи от капрата и хвърли юздите на един коняр.
Сърцето на Изабел се сви. Ама че лош късмет. Графът тръгна по стълбите. Цялото му тяло излъчваше гняв.
— Къде е Хелън? — попита той и погледна към отворената врата зад двете жени.
— О, милорд, ние трябва да бъдем вестители на лоши новини! — завайка се госпожица Гилбърт. — Горкото дете се разболя.
— Сериозно ли е?
— Настинка — поясни Изабел, — но достатъчно силна, за да не й позволи да стане от леглото. Предлагам ви веднага да отидете в някой цветарски магазин и да й поръчате един букет, за да й повдигнете настроението. Ако ни извините, с госпожица Гилбърт трябва да свършим нещо.
Той й препречи пътя тъкмо когато тя понечи да подмине. Зелените му очи се присвиха подозрително.