Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Хлапачката каза, че ще ми отреже топките! Само защото я сбърках с майка й.
Керн се приближи до баща си и се отпусна на колене пред него.
— Това няма значение. Искам да знам за арсеника. Кого според нея си отровил?
— Майка й, струва ми се. — На високомерното лице на херцога се изписа тъга. — Но аз не бих навредил на Аврора. С нея преживяхме много хубави моменти. Много хубави моменти. — Той сведе глава.
Керн седна на пети и се замисли. Изабел смяташе, че майка й беше убита.
Невъзможно.
Въпреки това мисълта го стягаше като железен юмрук и хвърляше нова светлина върху решимостта й да проникне във висшето общество. Може би Изабел наистина не си търсеше богат съпруг.
Може би се опитваше да намери убиец.
— За себе си ли ще го откраднеш? — попита Кали.
Тя стоеше зад Изабел и се отразяваше в огледалото на тоалетната масичка. На устните й се виждаше усмивка, която откриваше пожълтелите й зъби.
Изабел спря да оправя прическата си. Беше се усмихвала отнесено в огледалото, докато си беше представяла как си оправя косата, а съпругът й я наблюдава от леглото. Тя нарочно го беше оставила без лице и без име, просто един едър мъж, който щеше да я обича. Днес обаче лицето му беше приело много познат вид…
— Кого да открадна? — попита предпазливо Изабел.
— Лорд Керн, разбира се. Цяла сутрин ми въздишаш като влюбена девица.
— Няма такова нещо — възрази Изабел. Дали пък не грешеше? Тя взе една игла и я заби в косата си. — Защо ми е дори да мисля за него? Той ще се ожени за Хелън през юни.
— Лейди Хелън може да му е приготвила брачната халка, но той иска теб.
— Не ставай смешна. Той ме презира и с най-голямо удоволствие би ме изхвърлил оттук.
— С най-голямо удоволствие ще те захвърли по гръб на леглото — каза Кали. — Знам, защото вчера ви видях заедно.
Пръстите на Изабел замръзнаха върху сребърния гребен. Никой не знаеше за еротичната сценка в дома на Линууд.
— Видяла си ни? Къде?
— Лорд Керн придружи лейди Хелън и теб до тук. Видях ви, докато слизахте от каретата. — Тя отиде до прозореца, погледна към улицата долу и се усмихна лукаво на Изабел. — Наблюдавах ви оттук. Графът държеше нейната ръка, но гледаше теб. Не, не гледаше, а зяпаше, сякаш искаше да ти разкъса роклята и да направи с теб всякакви неприлични неща…
— Достатъчно — прекъсна я Изабел, когато усети как по тялото й се разлива топла вълна. — Доста смели предположения правиш само от един поглед.
— О, не съм съгласна — възрази Кали. — Между другото, забелязала ли си колко са големи ръцете му?
— Не. — „Да, много добре помня топлината на пръстите му около гърдите ми.“
— Е, аз определено ги забелязах. А колкото по-големи са ръцете на един мъж, толкова по-голям е членът му. — Кали се приближи до Изабел. — Повярвай ми, графът има телосложение на жребец.
— Не мога да знам и не ме интересува. — „Но си спомням какво беше да лежа под него. Спомняй си как той се движеше срещу мен…“
— Каква сладка девственица си. Време ти е някой мъж да те запознае с изкуството на страстта. Запомни ми думите, Негово превъзходителство ще бъде добър любовник за теб.
Любовник? Вътрешностите на Изабел се свиха от ужасен копнеж. Тя се обърна към огледалото и сграбчи една кехлибарена лентичка за коса.
— Не искам любовник, така че можеш да престанеш с глупавите си фантазии.
— Я, колко сме добри днес. — Кали взе машата за къдрене, улови един кичур от косата на Изабел и сръчно оформи една къдрица над рамото й. — Надявам се, че не се превръщаш в надута дама. Много скоро ще започнеш да си мислиш, че стоиш над лелите си.
Изабел се почувства виновна. Тя се завъртя на столчето и прегърна Кали през кръста.
— Съжалявам, че ти се троснах. Никога не бих си и помислила, че стоя над вас. — Тя се отдръпна и погледна Кали. — Случайно да знаеш как е леля Пърси днес?
Кали се усмихна с майчинска нежност.
— Започнала е да се оправя. Ди ми изпрати съобщение. Двете с Мини се грижат добре за нея, така че не трябва да се тревожиш.
— Да можех и аз да съм там. — Това беше единственото нещо, за което Изабел съжаляваше в този маскарад. От нея обаче се очакваше да се държи като почтена жена, която не знае какво е публичен дом. Колко хубаво щеше да бъде, ако успееше да се отбие при лелите си, когато с Хелън излезеха за дневните посещения.
Но ако го направеше, Хелън щеше да се възмути и да сложи край на крехкото им приятелство.
Още по-лошо щеше да стане, ако Хелън научеше за случилото се между Изабел и лорд Керн. Как така се беше оставила безпомощна в прегръдките му?