Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— И какво е това нещо?
— Обещах на Хелън да се погрижа за няколко малки подробности във връзка със сватбата ви. Ще се върнем след час-два. — Тя отново се опита да мине край него, но този път я спря пискливият глас на госпожица Гилбърт.
— С госпожица Дарси трябва да посетим преподобния лорд Реймънд Джефрис. Ако, разбира се, вие не смятате, че е неприлично две дами да посетят един джентълмен, като се има предвид, че той е свещеник.
Керн се втренчи в Изабел.
— Прилично е един джентълмен да придружи братовчедката на годеницата си до църквата. Госпожице Гилбърт, вие оставате тук.
Гувернантката се опита да възрази нещо, но той улови Изабел под ръка и я поведе по стълбите към файтона. Натискът на топлите му пръсти накара кожата й да настръхне и сърцето й заби по-силно. От него лъхаше на мрак и опасност. Тя усещаше, че в него кипи буря, която сякаш всеки момент щеше да се разрази. Той несъмнено обвиняваше нея за целувката им.
Изабел вървеше с вдигната глава. Истината беше, че той беше този, който трябваше да се срамува от поведението си. Той беше виновникът, а не тя.
Той беше и човекът, който беше провалил плановете й за днес. Как щеше да успее да разпита свещеника, след като Керн щеше да бъде с нея?
— Пуснете ме веднага — изсъска тя. — Нямам намерение да ходя никъде с вас.
— Тогава направете сцена. Ако смеете.
Преди Изабел да успее да му отговори, ръцете му обвиха кръста й. Големите му, силни ръце.
Когато той я повдигна и я качи във файтона, тя вече не можеше да възрази нищо. Миг по-късно Керн се метна на седалката до нея. Графът й хвърли изпепеляващ поглед, след което хвана юздите и подкара коня.
— Така — каза след малко. — Искам да знам каква работа имате с лорд Реймънд.
— Хелън ме помоли да обсъдя с него сватбената церемония.
— Истинската причина — настоя той. — Познати са ми вашите номера. Подозирам, че сте имали намерение да го притеснявате, както сте направили и с баща ми…
— И с вас — прекъсна го тя. — Не забравяйте, че направих същото и с вас.
Погледът му се спря на устните й и тя потръпна леко. Миг по-късно той отново насочи вниманието си към улицата.
— Този неприятен инцидент няма нищо общо с онова, което искам да знам.
От отрицателното му мнение я заболя, а болката я накара да се ядоса.
— О, напротив, има. Този неприятен инцидент показва каква жена съм аз. Подмамвам мъжете в лапите си. Изкушавам ги да извършат грях. Омагьосвам ги и след това им изсмуквам парите.
Той повдигна леко вежди.
— Днес определено не сте в добро настроение. Сигурно съм провалил плановете ви.
— Така е. Бях планирала интимна среща с лорд Реймънд — Решена да разбие самообладанието на Керн, Изабел го погледна с най-чувствената си усмивка. — Въпреки че, ако желаете, можем да направим тройка.
Тя с удоволствие забеляза как едно мускулче на лицето му се стегна.
— Не си играй с мен, Изабел. Знам какво си намислила.
— Разбира се — изнудване. Аз прелъстявам богати господа и след това ги изнудвам. Това е доста лесен начин човек да изкара добри пари.
— Вчера ми казахте, че не сте били в дома на баща ми, за да го изнудвате.
— Така ли? — Той беше успял да я свари неподготвена, но Изабел все пак успя да се засмее безгрижно. — Е, сигурно съм излъгала. Вие знаете, че не може да се вярва на нито една моя дума.
— Чудя се дали е така. — Докато спираха зад някаква каруца, той огледа продължително Изабел. Погледът му я накара да се почувства неспокойна, сякаш той можеше да проникне през пластовете от лъжи и да прозре истинската й цел. — Тази сутрин бях на посещение при баща си, от което научих доста интересни неща. Той каза нещо изненадващо.
— И какво точно? Каза ли ви как се вмъкнах при него в леглото? И как, когато той отказа да плати исканата от мен цена, аз измъкнах камата си, за да го накарам да отстъпи?
Графът я погледна мрачно и тя отново изпита безпокойство.
— Каза ми, че сте го обвинили в убийството на Аврора Дарлинг.
Глава 9
Керн видя как Изабел пребледнява. Кафявите й очи се разшириха. По тялото му премина студена тръпка. По дяволите, тя наистина вярваше, че Аврора Дарлинг не беше умряла от естествена смърт.
И смяташе, че убиецът й беше баща му.
Изабел примигна и сведе поглед към паважа.
— Убийство? Не мога да си представя откъде му е дошла тази мисъл — каза тя с твърде невинен глас. — Сигурно е по-луд, отколкото мислех.
— Той цитира вашите думи.
— Откъде знаете, че ме е цитирал точно? Вие не бяхте там.
Тя отричаше и това го раздразни. Изабел заслужаваше да бъде наказана, че беше притеснила един болен старец. Той хвана брадичката й и я принуди да го погледне в очите.