Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Мемоарите. Той можеше да открие дневника. Малката книжка беше у нея…
Тази мисъл я отрезви. Керн беше неин заклет враг, единственият човек, който можеше да провали плановете й.
— Чуй ме — опита се да го спре тя. — Това не може да продължава повече.
— За бога, престани да говориш. — Той захапа нежното зърно на едната й гръд.
Изабел си пое дълбоко дъх, за да се противопостави на еротичното удоволствие и на безумното желание, което пораждаше близостта на този мъж. Тя хвана брадичката му с длани, повдигна лицето му и го накара да я погледне в очите. Примитивната страст, която видя в тях, беше ужасяваща… и удивително съблазнителна.
Тя изрече с мъка думите.
— Хелън чака долу.
Той се загледа в нея с полузатворени очи, докато пръстите му галеха кожата й и караха вълни на удоволствие да преминават по тялото й. Изабел видя мига, в който той осъзна смисъла на думите й. Очите му се разшириха и безумието го напусна. Ръцете му я стиснаха по-силно, но само за миг. Той изстена от раздразнение, след което скочи от леглото.
Изабел усети как я изпълва съжаление. Чувстваше се празна… самотна… опустошена. Реакцията й беше безсмислена, защото нямаше за какво да съжалява. Трябваше да се радва, че беше успяла да отблъсне Керн. Трябваше да се наслаждава на очевидното му неудобство.
— Недей да лежиш така — изръмжа той през рамо. — Покрий се.
Нареждането му я накара да седне върху леглото. Тя успя да вдигне ризата, след което се зае с корсета. С крайчеца на окото си Изабел забеляза, че графът отива до едно огледало и започва да оправя вратовръзката си. Когато се обърна към нея, той отново се беше превърнал в изискания благородник с безупречни дрехи и прическа.
— Можеше да предложиш да ми помогнеш — тросна се тя, докато се напрягаше да достигне връзките на корсета на гърба си. — Не мога да оправя тези връзки.
Устните му се свиха неодобрително, но той приближи до леглото.
— Обърни се.
Тя се подчини, но само защото времето минаваше. Скръсти ръце пред гърдите си, за да задържи корсета да не падне. Докато Керн стягаше връзките, пръстите му докоснаха кожата на гърба й и тя си пое дълбоко дъх, за да потуши огъня, който допирът му подпали в нея.
— Много ли е стегнато? — попита той.
Тя почувства, че я обзема необяснима срамежливост, и само поклати глава. Странно беше мъж да й помага да се облече, при това аристократ като този. Какво ли си мислеше за нея? Несъмнено случката преди малко беше потвърдила стократно всичките му най-лоши предположения. Сега сигурно я обвиняваше, че го беше подвела и че самият той няма никаква вина.
Графът не каза нищо. Закопча роклята й и я изчака да оправи косата си и да си сложи бонето. След това отиде до вратата, отвори я и й даде път като истински джентълмен.
Самообладанието му раздразни Изабел. Той се държеше, сякаш нищо не се беше случило. На Изабел й се искаше да разруши високомерието му, да му напомни, че и той е обикновен мъж като всички останали. Искаше й се да му докаже, че изисканите му обноски бяха само преструвка.
Отиде до него и прокара пръсти по бузата и устните му.
— Не се тревожете, милорд. Малката ви тайна е в безопасност. Поне засега.
Зелените му очи проблеснаха за миг и това беше единственият признак, че той бе застанал нащрек.
— Аз нямам тайни.
— Вече имате. — Устните й се извиха в закачлива усмивка. — Кой знае, някой ден и аз мога да реша да напиша мемоарите си.
Икар винаги идваше при мен под прикритието на мрака.
Най-предпазливият от любовниците ми, преподобният лорд Реймънд Л. се забавляваше в късните часове, когато любопитните погледи не можеха да видят падението му. При мен той задоволяваше странната си склонност да се облича в моето бельо и да се прави на паднал ангел.
Сещам се за едно паметно нощно посещение. Бях прекарала най-приятна вечер с някакъв джентълмен от Корнуол и когато той си тръгна, аз си легнах само за да бъда събудена в малките часове от някой, който ме опипваше и шепнеше неприлични предложения в ухото ми. Икар беше облякъл копринена риза и чифт чорапи с жартиери, но това нямаше никакво значение за мен, защото инструментът под тези женски дрехи си беше съвсем мъжки. Какви еротични наслади споделихме тогава в тъмнината! Когато най-сетне страстта ни бе задоволена, ние се отпуснахме, сякаш горещата ни среща бе стопила ангелските му криле.
Може би се чудиш, скъпи читателю, защо съм търпяла любовник, който се срамуваше да бъде видян с мен. Може би защото бях дъщеря на строг провинциален викарий и обичах да подмамвам добрите свещеници в грях. А може би — о, да! — исках да успокоя разбитото си сърце, да запълня празнината, оставена от загубата на първата ми истинска любов.