Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Не съм го изнудвала.
— Така ли? Тогава да не сте се надявали да заемете мястото на майка си в леглото му?
Изабел сграбчи една от колоните на леглото. Защо я болеше толкова от незаслужените обиди на Керн?
— Не съм се опитвала да подмамя баща ви в леглото. Той само си представяше това. Вие познавате болестта му по-добре от мен.
— Но освен това познавам и вашето лукавство. Вие бихте предложили тялото си на всеки, който носи панталони.
— В такъв случай паметта ви изневерява, милорд. При първата ни среща вие бяхте този, който ми направи предложение.
— Така е — каза той с тих и заплашителен глас. — Жалко, че никога не съм си позволявал да опитам онова, което с такава лекота давате на другите мъже.
Керн тръгна към нея и по тялото на Изабел премина странно усещане. Той излъчваше сила като разгневен бог, слязъл от небесата, за да накаже някой провинил се смъртен. Мрачната решителност, изписана на лицето му, би трябвало да я уплаши, но Изабел стоеше като омагьосана и не мръдваше от мястото си. Беше обзета от някакво странно вълнение и нямаше да може да побегне дори ако животът й зависеше от това.
Ръцете му се увиха около тялото й, пръстите му повдигнаха брадичката й, но преди той да използва сила, тя се надигна на пръсти да го посрещне. Графът изстена името й и тя затвори очи, за да се наслади по-добре на близостта на мускулестото му тяло. Целувката му сякаш я разтопи и Изабел се почувства обзета от треска. Езикът му проникваше в устата й с агресивна интимност. Божественият екстаз на страстта я караше да чувства много по-осезателно празнотата вътре в себе си, нуждата да бъде запълнена от този мъж.
Керн. Господи, тя целуваше лорд Керн. Диво. Без да мисли.
— Не — прошепна Изабел и обърна глава встрани. — Трябва да спрем. Това не е прилично.
— По дяволите приличието — измърмори той и отново я целуна дълбоко.
Изабел затаи дъх, когато голямата му длан обхвана гръдта й и започна да я опипва с опитността на познавач. Този жест, който й се беше сторил толкова отвратителен от страна на стария херцог, сега възпламеняваше сетивата й. Тя знаеше, че не трябва да позволява такива волности на Керн, но и тя също искаше — нуждаеше се — да усеща допира му. Искаше й се същата тази ръка да опознае цялото й тяло. Обзе я силно вълнение. Искаше й се онова, за което бе чувала да си говорят лелите й искаше да почувства плът върху плът.
Сякаш отгатнал мислите й, той посегна зад нея и започна да разкопчава роклята й, без да отделя устни от нейните. Ръцете му трепереха — по същия начин, по който трепереше и тя от силата на чувствата, които я изпълваха. Плъзна пръсти по лицето на графа и усети мекотата на кожата му и копринената му коса. Колко невероятно беше, че можеше да възбуди толкова силна страст у мъж, когото бе смятала за безчувствен и безсърдечен. Колко невероятно беше самата тя да се чувства толкова възбудена. Струваше й се, че някакво друго същество се беше вмъкнало в тялото й, някакво чувствено създание, което живееше от удоволствията на плътта.
Изабел усети хладния въздух върху гърба си и потръпна леко, докато Керн се опитваше да развърже връзките на корсета й. Корсетът се разхлаби и тя му помогна да го плъзне надолу, докато не остана покрита само с тънката ленена долна риза. С едната си ръка графът я придърпа към себе си, а с другата свали ризата й. След това улови едната й гръд в ръката си и се загледа в нея със замъглен поглед.
— Красива! Господи, ти си толкова красива!
Страхопочитанието в гласа му изпълни със задоволство. Той наведе глава и впи устни в зърното й, докато Изабел не усети, че коленете й се подкосяват, и тя полита назад, повличайки го със себе си. Двамата паднаха върху леглото, Изабел се озова под Керн и тежестта му изкара въздуха от гърдите й и върна способността й да мисли разумно.
Дори през гънките на полите на роклята си тя нямаше как да сбърка твърдия кол, притиснат към бедрото й. Изабел бе чувала доста често лелите си да описват мъжката анатомия и вечната нужда на мъжете да се съвкупяват. Като се имаше предвид колко силна бе нейната собствена нужда, от катастрофата ги делеше само една крачка.
Тя сложи ръце на раменете му и се опита да го отблъсне, но със същия успех можеше да отблъсне и гранитна стена.
— Керн, не. Не трябва да правим това. Не можем.
— Можем, и още как — измърмори той срещу гърлото й. — Желая те. Имам нужда от теб.
Това бяха думите, които тя беше мечтала да чуе прошепнати от някой безименен любовник в самотното й легло. Графът премести устни към гърдите й и горещината на целувките й започна да сломява съпротивата й. След тона той посегна надолу и се опита да вдигне роклята й.