Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Райдър я повдигна, подпря я на възглавниците и сложи подноса на краката й.
— Може би искаш да се облекчиш, преди да закусиш?
— Не. — Софи не откъсваше очи от вилицата, която лежеше до чинията й.
— Не се обезкуражавай. Не ти отива. Убеден съм, че си в състояние да се справиш с всяка нахална забележка, която може да излезе от мъжките уста. Хайде сега, след дългата нощ сигурно си…
— Добре, добре! Ако обичаш, вдигни този поднос и ме остави сама.
Той се ухили, доволен от избухването й, както и от червенината, която отново се върна на бледото й лице.
— Коко, ела да помогнеш на мис Статън-Гревил — извика Райдър. — Предполагам, че ще искаш да изляза — обърна се той към Софи.
— Поне това…
— О, с удоволствие ще те оставя да наточиш острието на остроумието си за сметка на бедничката ми мъжка глава.
Тя пребледня. Това го разгневи. Той се наведе над нея, ръцете му бяха от двете страни на лицето й.
— По дяволите, Софи, не мисли за вуйчо си! Господи! И аз да бях на твое място и аз щях да го наръгам. Щях да му извия мръснишкия врат. Хайде, престани.
— Ти не разбираш.
— Разбирам много повече неща, отколкото предполагаш.
Тя учудено вдигна очи към него, но се побоя да го попита какво има предвид.
— Благодаря ти, че взе Джеръми. — Той само кимна и излезе от стаята.
Когато Райдър се върна, Софи вече закусваше. Не, май се заблуждаваше. Тя по-скоро побутваше печените картофи из чинията си. Видът й далеч не бе толкова ужасен, както предишните два дни. Трябваше да види ребрата й, но това можеше да почака малко.
— Яж. Няма да си тръгна, докато не изядеш всичко. Боли ли, като дъвчеш и като преглъщаш? Предположих, че може и да те боли, ето защо отново си на меките картофи. Накарах готвачката да ги залее с меласа.
— Благодаря. Много са хубави, наистина. Просто не съм толкова гладна.
— Разтревожена си, това е то. Казах ти, че няма за какво да се безпокоиш. Яж.
— Защо се държиш така?
Той се обърна към отворената врата на балкона.
— Как?
Тя махна с вилицата си, трепна от болката, която това движение й причини, и замълча.
— Е, наистина, не мисля, че бих могъл да те любя, като се има предвид състоянието ти. Не, не ме замеряй с картофите, ребрата може да те заболят. Ще ти призная нещо. Дори и синините, така разкошно обагрени, са за предпочитане пред грима, с които цапотеше лицето си.
— Вуйчо искаше да се гримирам. Каза, че с грим изглеждам по-женствена и по-изтънчена.
— Да. Предполагам, че се е налагало да прикриваш и синините си. Прав ли съм?
— Съвсем скоро ще съм достатъчно добре, за да си тръгна.
— О? И къде смяташ да отидеш? Младо момиче, без пари и с момченце на ръце.
Той съжали за сарказма си, въпреки че тя го заслужаваше и продължи:
— Аз ще реша какво ще правим, когато се възстановиш напълно. Ти не се грижи за нищо. Както ти казах, Джеръми е добре, а и аз го наглеждам от близо. Когато аз не съм с него, той е с Емил или Самюъл.
— Защо си толкова добър?
— Това те шокира? Предполагам, че наистина не си свикнала мъжете да се държат така.
— Не съм.
— Довърши закуската си и ще поговорим. Време е, не мислиш ли? Не мога да продължавам да се бия със сенки. Трябва да знам истината.
— Ти си толкова умен, че си мисля дали вече не си се досетил за всичко. Нали току-що ми каза, че разбираш много повече, отколкото мога да предположа?
Не, помисли си той, още е рано да я съблече, за да види ребрата й.
— Не ми харесват заповедите ти, Райдър. Съжалявам, ти бе добър с мен и Джеръми, но след като се възстановя, аз ще се погрижа за нас. Ти не си длъжен да…
— Млъкни, Софи. Наистина си много досадна.
— Върви по дяволите!
— Кой ли ми каза, че си много опърничава? — ухили се той.
— Без съмнение някой нещастник. Опърничава — каква глупост! Всички мъже са еднакви. Никой от вас не може да понесе мисълта, че жената е в състояние да взима собствени решения, да носи отговорност. Трябва неизменно вие да командвате и всичко да става както на вас ви се иска. И не ви е срам да наричате това закрила над слабия пол. Е, нека ти обясня нещо, Райдър, няма да се оставя да…
— Млъкни, Софи. Ако си решила да си го изкараш на някого, защо не изберем друг обект за гнева ти. Да поговорим за вуйчо ти.
— Той жив ли е. Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. Не си се прицелила много добре.