Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Рейнолдс си спомни, че бяха заварили килера с апаратурата отворен.

— Добре, как може да са го направили?

— О, има най-различни специализирани приспособления.

Рейнолдс поклати глава.

— Не, не става дума за лабораторен опит. Извършено е на място, върху самата апаратура. Извършителят вероятно не е очаквал да се натъкне на видеокамери. Представете си това положение. Какво може да направи с подръчни средства?

Техниците се замислиха.

— Добре — рече единият. — Ако човекът има мощен магнит и го плъзне няколко пъти над апаратурата, това би разместило металните частици на видеолентата, което на свой ред унищожава и записаните сигнали.

Рейнолдс въздъхна тежко. Значи можеше да се окаже, че с най-обикновен магнит са унищожили единствената сигурна следа.

— Има ли начин да се възстанови изображението?

— Възможно е, но ще трябва време. Нищо не можем да гарантираме, преди да опитаме.

— Направете го. И да бъдем наясно. — Тя стана и се надвеси над двамата. — Трябва да видя какво е записано на тази касета. Трябва да знам кой е бил в къщата. Нямате по-важна задача. Ако някой ви пречи, обръщайте се направо към директора на Бюрото. Правете каквото искате, работете по двайсет и четири часа в денонощието, но трябва да имам записа. Разбрахме ли се?

Двамата се спогледаха, после кимнаха.

Когато се върна в кабинета си, Рейнолдс завари посетител.

— Пол — кимна му тя и седна.

Пол Фишер стана и затвори вратата на кабинета. Той беше нейната връзка с централата. После прескочи куп документи и се върна да седне на мястото си.

— Струваш ми се преуморена, Брук. Вечно така изглеждаш. Май заради това те харесвам.

Той се усмихна и Брук неволно отвърна на усмивката.

Фишер спадаше към малкото хора във ФБР, които Рейнолдс гледаше от долу на горе — и в буквален смисъл, защото беше висок метър и деветдесет и три. Двамата бяха почти връстници, макар че Фишер имаше две години стаж в повече и стоеше по-горе от нея. Беше способен и самоуверен. И много красив — все още бе запазил буйната руса коса и стройната фигура от студентските си години в Калифорнийския университет. Откакто бракът й започна да се разпада, Рейнолдс понякога се замисляше за връзка с разведения Фишер. Дори и сега неочакваното му посещение я накара да се зарадва, че е успяла да се изкъпе и преоблече.

Фишер беше без сако и ризата обгръщаше изящно широките му гърди. Рейнолдс знаеше, че току-що е застъпил на служба, макар да се мяркаше наоколо по всяко време.

— Съжалявам за Кен — започна той. — Ако не бях извън града, щях да дойда още снощи.

Рейнолдс разсеяно си играеше с ножа за хартия върху бюрото.

— Аз съжалявам още повече. Но едва ли скръбта ни може да се мери с тази на Ан Нюман.

— Разговарях със старшия агент — каза Фишер, — но искам да чуя всичко от теб.

След като Рейнолдс му разказа каквото знаеше, той замислено потри брадата си.

— Очевидно преследваните знаят, че си по дирите им.

— Така изглежда.

— Не си напреднала много в разследването, нали?

— Засега нямам никакъв шанс да се обърна към прокурора, ако това имаш предвид.