Леговище от кости
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #4
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Леговище от кости». Краткое содержание книги:
— И все пак — продължи Мирима — много хора оцеляха. Би трябвало да намери Посветители.
— Само че тези хора не искат нищо друго, освен да се махнат от Карис — отвърна Боренсон. — Облекчителите бяха заети с преместването на Посветителите, опитваха се да ги натоварят на лодките. Сигурен съм, че ще прехвърли даровете при първа възможност.
Въпреки че уверяваше Мирима, самият Боренсон не беше особено убеден. По всичко изглеждаше, че неговите Посветители в момента се спускат по течението, вероятно към Дворовете на прилива. Ако облекчителят бе с тях, щеше да потърси място да ги настани, а от слуховете Мирима знаеше, че повечето градове по реката са претъпкани с ранени и бездомни бегълци и не могат да поемат голям брой Посветители. При тези обстоятелства можеше да минат дни или седмици, преди облекчителят да се върне към обичайните си задължения.
Липсата на дарове у Боренсон доста затрудняваше Мирима. Липсваше й и воинският опит на Боренсон, но пък тя имаше повече дарове и беше определено по-силна, по-бърза и по-находчива. При всяко положение беше по-подготвена от него за пътуване до Инкара.
Боренсон сигурно затова нервно кръстосваше стаята. Приближи се до прозореца, погледна навън, въздъхна и седна с гръб към стената. Беше блед и целият трепереше. На челото му беше избила пот.
— Какво има? — попита Мирима.
— Не знам дали ще мога да го направя пак — промълви той. — Виждал съм да умират много Посветители.
Мирима се досети за какво мисли. Беше принуден да изколи Посветителите на Радж Атън в замъка Силвареста — хиляди мъже, жени и деца — за една-единствена нощ. Мислеше и за своите Посветители, които Радж Атън беше убил в Синята кула.
— Знаеш ли — тихо каза той, — маркизът имаше право за мен. Като младеж винаги исках да съм Повелител на руни. Исках да се докажа и мислех, че като приемам дарове, ще стана по-могъщ. Но това не просто ти дарява мощ. Натоварва те с нови отговорности и ти разкрива… нови светове на страдание.
След по-малко от час облекчителят доведе Посветителите — две здрави момичета на единайсет и дванайсет години — и остана с тях зад завесата в приемната, уютна стая във весели цветове, мебелирана с удобни кушетки, за да ги успокои. Мирима чуваше разговора им — момичетата молеха облекчителя да им даде гаранции, че овдовялата им майка и по-малките им братчета ще получат храна от кралските запаси.
— Прекрасни млади жертви, и двете — прошепна гневно Боренсон, след като надникна през завесата.
Трепереше, докато облекчителят изтегляше издръжливостта от момичетата, което бе съпроводено от болезнените им викове. Дори когато силарите докоснаха плътта му и усети екстаза от прехвърлянето на даровете, не престана да трепери. Когато помощниците на облекчителя изведоха пребледнелите и омаломощени от шока момиченца, Боренсон повърна на пода.
Кухите вълци
Кухият вълк може би дължи името си на необикновената си фигура. Краката му са издължени, стомахът прибран към гръбначния стълб, поради което винаги изглежда празен. Но аз предпочитам теорията, че това създание дължи името си на изцъклените му бездушни очи.
В дните на лудия крал Харил животното е подложено на гонения до почти пълното му изтребване. Но при един излет кралят дочул хора на натрапчивия им вой, по-дълбок и плътен от този на по-дребните им братовчеди.
„О, каква прелестна музика правят тези вълци. Нека гласовете им изпълват тези планини завинаги!“, обявил той и забранил лова им в продължение на почти четиридесет години, докато не пренаселили планините.
След смъртта му ловът бил подновен, разгърнати били цели армии и той станал популярен като „Войната на вълците“.