Леговище от кости

— Мили боже — възкликна маркизът, — сър Боренсон, толкова се радвам, че те виждам! Изглеждаш… добре.

— Вие също — отвърна натъртено Боренсон; изпъкналите вени на шията му сякаш щяха да се спукат. — Макар че при последната ни среща разполагахте с четири-пет дара на обаяние. Без тях изглеждате… доста по-съсухрен образец на човешкия род.

Лицето на маркиза побеля от обидата. Боренсон се престори, че се закашля в шепата си, след което тупна маркиза по рамото с обичайния между воини жест. Маркизът изгледа наглата ръка, ококорил очи от изумление.

Боренсон приличаше на човек, готов да извърши убийство, а маркизът на човек, готов да припадне всеки момент.

— Аз, аз, аз се надявам, че всичко е наред с… нашия крал — заекна маркизът.

— О, кралството е съсипано, както със сигурност знаете — отвърна Боренсон. — Затова Габорн ме изпрати да ви предам спешно послание. Както също така знаете, той се сражава с халите южно от Карис.

— Той? — престори се на неосведомен маркизът.

— Той — натърти Боренсон. — И се пита дали старият му приятел, маркизът на Фересия, се крие?

— Така ли? — изненада се маркизът.

— Нали получихте призива да участвате в битката?

— Да — заоправдава се маркизът, — и веднага се подготвих да потегля, но тъкмо тогава Радж Атън разруши Синята кула и моите воини останаха с по-малко от двайсетина дара. Без съмнение, не може да очакваш от някого да влезе в битка без дарове!

— Може и трябва — натърти заплашително Боренсон. — В Карис мъже, жени и деца се втурнаха срещу халите, без да ги е грижа за собствения им живот. Сили им даваше единствено отчаянието, защото нямаха друг избор.

— Гадна работа — измърмори отвратено маркизът.

— А сега е ваш ред — добави Боренсон.

Капки пот оросиха челото на маркиза и той тикна парфюмираната кърпичка по-близо до лицето си.

— Трябва да въоръжите воините си и веднага да потеглите към Карис, като влизате в битка с всеки неприятел, който изскочи на пътя ви, бил той човек или хала.

— Мили боже! — простена маркизът.

— Татко, разрешаваш ли да отида? — намеси се синът му.

— Мисля, че… — започна маркизът.

— Чудесна идея — прекъсна го Боренсон. — Вие трябва да представите вашия син на Земния крал, както за да покажете роднинска солидарност, така и да получи неговата благословия. Всеки друг избор би ви оставил… — той огледа внимателно шията на маркиза, сякаш обмисляше къде да нанесе удара си палачът, и довърши: — незащитени.

Маркизът беше истински затруднен, но синът му настоя:

— Татко, сега е моментът за нашия шанс! Можем да покажем на света, че Ферес все още е един от великите родове. Ще известя войската!

И момъкът изтича от стаята, като остави маркиза в ръцете на Боренсон.