Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
Междувременно госпожица Пийви отново изпърха в центъра на събитията. С появата на Бакстър тя се бе оттеглила за миг на заден план, но явно не й беше присъщо дълго да се задържи там. Когато мина напред, в ръката й се бе появила продълговата книжка, която тя с настойчива отмала притисна в дланите на Смит.
— Бих ли могла да ви убедя, господин Мактод — изрече умолително, — да запишете някоя кратка мисъл в моя бележник за автографи? Ето, имам и писалка.
Ярка светлина обля беседката. Незаменимия Бакстър, който винаги знаеше къде се намира всяко нещо, бе открил и натиснал ключа на лампата. Желанието му беше не толкова да услужи на госпожица Пийви, колкото да разгледа по-подробно новодошлия. С всяка изминала минута Незаменимия изпитваше все по-настойчиви съмнения относно този посетител.
Смит почука замислено с писалката по брадичката си. Той си даваше сметка, че е трябвало да предвиди подобна авария. Ако под слънцето имаше само една жена, която неминуемо мъкне със себе си бележник за автографи, то тази жена беше госпожица Пийви.
— Само една кратичка мисъл…
Смит захвърли колебанията. С твърда ръка той изписа думите „През бледоликата парабола на Радостта…“, добави едно нетрепващо „Ролстън Мактод“ и подаде книжката обратно.
— Колко странно — ахна госпожица Пийви.
— Може ли да погледна? — рече Бакстър, пристъпвайки чевръсто до нея.
— Колко странно! — повтори госпожица Пийви. — Кой би помислил, че ще изберете тъкмо този стих! Има няколко по-мистични пасажи, които смятах да ви помоля да ми разясните, но „През бледоликата парабола на Радостта“ най-вече ме…
— Озадачава?
— Да, честно казано, малко ми е трудно да го разбера.
— Е, какво пък — рече снизходително Смит, — възможно е точно тук леко да съм се поизхвърлил.
— Не ви разбрах?
— Искам да кажа, че съм се поувлякъл със завоалирането на мисълта. Ще трябва да го обсъдим по-обстойно… някой друг път.
— А защо не сега? — запита Незаменимия Бакстър, проблясвайки с очилата.
— Доста съм уморен след дългото пътуване — отвърна с кротък укор Смит. — Отпаднал. Ние творците…
— Естествено — намеси се госпожица Пийви, изпепелявайки секретаря с очи. — Господин Бакстър няма и понятие какво представлява чувствителният поетичен темперамент.
— Значи не е от най-одухотворените? — рече толерантно Смит. — Доста земен другар, а? Да, да, така си и мислех. Без съмнение принадлежи към редиците силни, корави мъже не на думите, а на делата.
— Защо не потърсим лорд Емсуърт, господин Мактод? — попита госпожица Пийви, като хвърли последен изпепеляващ поглед към запенилия се от негодувание Бакстър. — Цветята са толкова красиви нощем.
— Да, така е — съгласи се Смит. — А също и през деня. Когато се намирам сред цветя, над мен се спуска свещен покой и грубият, безчувствен свят се отдръпва надалеч. Чувствам се уталожено-безметежен. Знаете ли, госпожице Пийви, понякога си мисля, че цветята трябва да са душите на малки деца, дарили Бога със своята невинност.
— Каква красива мисъл, господин Мактод! — възторгна се госпожица Пийви.
— Да — съгласи се Смит. — Само да не ми я свиете, имам авторски права.
Скоро мракът ги погълна и лейди Констанс се обърна към Незаменимия Бакстър, който тънеше в размисли, сбърчил мрачно чело.
— Не е ли очарователен?
— Извинете?
— Казах, че намирам господин Мактод за очарователен.
— О да, разбира се.
— Тъй непокварен. Добре, че все пак успя да дойде. Онази телеграма, с която отмени визитата си днес следобед, звучеше тъй рязко и окончателно.
— Същото ми се стори и на мен.
— Сякаш сме го обидили с нещо и е решил, че повече не иска и да чуе за нас.
— Именно.
Лейди Констанс потрепери деликатно. Беше излязъл хладен ветрец. Тя наметна по-плътно с шала изящните си рамене и се упъти към къщата. Бакстър не я последва. В мига, в който тя се скри, той угаси светлината и седна, подпрял брадичка върху юмрука си. Един внушителен мозък работеше на пълни обороти.
Осма глава
ОТКРОВЕНИЯ НА ЕЗЕРОТО