Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Разбира се, аз ще ви следвам по петите — обеща Грийни, който веднага разбра каква роля му беше възложена.
— Без въоръжен ескорт естествено е рисковано, особено нощем. Ако избягаме незабелязано, трябва да стигнем до Кулдън преди разсъмване, когато ще тръгнат да ни търсят. Ще увием подковите на конете с парцали, за да минем безшумно през селата по пътя ни. С малко повечко късмет никой няма да забележи преминаването ни.
— Аз ще вървя последен и ще замитам следите с дебел клон — засмя се Грийни.
— Трябва да се разтворим във въздуха и да изчезнем безследно в нощта — подкрепи го Гуинивър и кимна утвърдително. Нямаха друга възможност.
— Каква е моята задача? — попита магистърът, приведе се напред и почеса гърбавия си нос.
— Вие ще се погрижите за книгите ни — отвърна Гуинивър. — Най-добре знаете как трябва да се опаковат и пренесат.
По обичая си магистър Хауърд всмукна бузите си, за да размишлява по-добре. След малко кимна доволно.
— Да, мисля, че ще бъде най-добре да ги наслагам във върбови кошници.
— Е, това беше всичко. — Гуинивър огледа с усмивка верните си люде. — Най-искрено благодаря на всички ви. — Тя стана и извади от шкафчето в ъгъла манерка и бокал с две дръжки. — Да пием за успеха на начинанието си!
Виното беше тъмночервено, много силно, пазено за особени случаи. Тя наля, отпи голяма глътка и подада чашата на магистъра.
Всички пиха безмълвно, напълно съзнавайки опасностите, на които се излагаха. Ако бягството се провалеше, щяха да ги обвинят в съучастничество на държавен изменник, който е трябвало да бъде отведен в Лондон, за да застане пред съда на краля и пазителя на печата.
8.
— Отиваме в Лондон… отиваме в Лондон… — припяваше си Пипа и подскачаше с танцови стъпки по дългата галерия. — Ужасно вълнуващо, нали, Пен? — Тя се обърна и заподскача към бавно следващата я сестра.
Пен не беше толкова сигурна. И тя беше развълнувана от перспективата да иде в столицата, освен това усещаше приятни тръпки, когато си представяше, че ще прекара дълго време в компанията на Робин — но когато майка им съобщи за предстоящото пътуване, в гласа й имаше нещо странно обезпокояващо.
Гуинивър бе повикала децата си в своя кабинет, церемония, запазена за изключително важни случаи. При колебливото им влизане тя се усмихна и представи предстоящото пътуване като вълнуващо разнообразие, което освен всичко друго щеше да обогати знанията им. Тя трябвало да отиде в Лондон, за да представи в съда защитата си относно спорното парче земя. Лорд Хю и хората му щели да ги придружат, а това означавало, че ще имат сигурна свита по дългия път. Лондон със сигурност щял да им хареса, увери ги тя. Самата тя никога не била посещавала столицата, но познавала описания на Темза, на живота и суетнята по широките улици с много магазини, на разкошните домове на аристократите и великолепните кралски дворци в Гринич, Хамптън Корт и Уайтхол. Сега момичетата й щели да видят всичко това със собствените си очи.
От внимателните очи на Пен обаче не убягна сянката зад усмивката на майка им. Същата сянка беше виждала и преди, когато Стивън Малори бушуваше в къщата. След смъртта му тя беше изчезнала, но се появи отново с пристигането на лорд Хю и хората му. Пен все още не можеше да проумее защо майка й поемаше такъв риск заради едно парче земя, която не им беше необходима, защото и без това си имаха достатъчно.
— Хайде, Пен, кажи нещо — повтори настойчиво Пипа и изтръгна сестра си от нерадостните мисли. — Не се ли вълнуваш?
— Какво дете си! — въздъхна уморено голямата сестра.
— И ти си дете! — отговори обидено Пипа.
— Може би, но не бърборя непрекъснато.
— Не ти ли се иска да бъдеш заедно с момчето? Пътуването ще трае много седмици. Това сигурно ти харесва. — Пипа ласкателно сложи ръка на рамото на сестра си. — Аз няма да ви се пречкам, наистина няма.
Пен направи опит да се усмихне.
— Ще се пречкаш, и още как. Ти не можеш другояче. Хайде, трябва да помогнем на Нел да събере дрехите ни.
— Освен това по време на пътуването няма да имаме уроци — заключи ликуващо Пипа. — Това със сигурност те радва, Пен.
Пен все още беше дете и тази перспектива й се стори извънредно приятна; макар да знаеше, че дългите часове, който майка й прекарваше с магистъра и книгите, щяха да й липсват. Докато яздеше, човек не можеше да чете, а магистърът, който така и не се беше научил да се държи на гърба на коня и някой трябваше да внимава за него по целия път, със сигурност щеше да им създава допълнителни трудности. Оставаше само лорд Хю, ако майка й имаше желание да разговаря с някой възрастен.