Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Не съм видяла призрак, Тили. — Гуинивър се отдели от вратата и пое дълбоко дъх. — Но може би дявола! — Тя отиде до прозореца и погледна към двора, факлоносецът в югозападния ъгъл вдигна глава към нея, но веднага се извърна. Гуинивър се обърна към бавачката си. — Защо си излъгала лорд Хю?
Тили сведе глава.
— Не знам, мила. Стори ми се, че е по-добре да кажа, че не си била сама с лорд Малори. Да, сметнах, че така е най-добре.
— Не биваше. — Гуинивър сложи ръка на рамото й. — Но знам, че си мислила само най-доброто за мен.
— О, божичко… неприятности ли ти създадох?
— Не е от значение — отвърна младата жена с лека въздишка. — Изходът беше ясен от самото начало, все едно какво бе казано.
Тя взе от масата една свещ. Следващите й думи прозвучаха твърдо, с глас, свикнал да дава заповеди.
— Чака ни много работа. Повикай магистъра, Кроудър и Грийни. Трябва да се посъветвам с тях.
Тили забърза да изпълни заповедта, а Гуинивър влезе в частния си кабинет. Запали свещите и седна на сгъваемия кожен стол начело на масата. Отпуснала ръце в скута си, тя затвори очи и се опита да си възвърне самообладанието.
Повиканите се явиха след няколко минути със сериозни и внимателни лица. Истинската причина за присъствието на Хю дьо Босер в Малори Хол не беше тайна за тях, макар да не разкриваха това пред останалата прислуга.
— Лорд Хю очаква вдругиден на разсъмване да потеглим с него за Лондон — започна Гуинивър без заобикалки. — Не е нужно да обяснявам какво ни чака там. — Присъстващите кимнаха сериозно.
— Затова трябва децата и аз да се скрием на сигурно място. Намерението ми е да потърся убежище в къщата в Кулдън, която ми остави баща ми. Лорд Хю не подозира за съществуването й и няма как да ни намери.
— Права сте, милейди, съмнявам се, че изобщо някой знае за съществуването на тази къща — съгласи се Кроудър. — Не сме я посещавали от години. — Той поклати глава със съмнение. — Кой знае в какво състояние се намира…
— Но там живее поне един пазач!
Кроудър беше видимо смутен.
— Мисля, че да, но аз не съм ходил там доста отдавна. Имаме много имоти и…
— Разбирам — прекъсна го спокойно тя. — Толкова по-добре. Кулдън е забравен и занемарен имот, който се намира на около ден път оттук. Никой няма да ни търси там.
Тя помълча малко и продължи:
— Искам всички вие да дойдете с мен. — Погледна едно по едно редицата напрегнати лица и допълни: — Но ще ви разбера, ако някой не пожелае да сподели изгнаничеството ми. Няма да можем да живеем, както досега. — Широкият й жест обхвана много повече от кабинета, който носеше всички белези на богатство и лукс.
— Всемогъщи боже! — извика уплашено Тили. — Да не мислиш, че ще изоставим теб и децата ти?
Гуинивър поклати глава, защото и останалите се възпротивиха в един глас.
— Моля ви, помислете добре! Лорд-пазителят на печата е известен с дългата си ръка. Като му предоставям голямата част от земите и имуществото си, се надявам да не ни търси толкова усърдно. Но не мога да бъда сигурна.
— Няма да ви оставим сама — заключи спокойно Кроудър. Обзе я безкрайно облекчение. Щеше да се справи. Усмивката й беше изпълнена с благодарност.
— Не мога да изразя с думи колко много означава това за мен. Защото не знам какво бих правила без вас.
— Милейди, трябва да обсъдим плана си в подробности. Как ще избягаме, след като лорд Хю и войниците му лагеруват пред портите ни? — попита Грийни, който не обичаше да увърта.
— Вече съм мислила по този въпрос. Наистина не можем да се измъкнем от къщата, без да ни забележат, затова предлагам следното: момичетата, Тили и аз ще тръгнем с лорд Хю. За вас ще кажа, че имате нужда от повече време, за да приготвите необходимите провизии и другите неща, от които се нуждаете, и че ще ни последвате колкото се може по-скоро. Ще се опитам да го убедя, че трябва да тръгнем по пътя към Дерби вместо към Честърфийлд, който би ни отвел твърде далече от Кулдън. В края на втория ден ще стигнем някъде около Кедълстън, което означава, че ще сме в непосредствена близост до Кулдън.
Тя се огледа, за да установи как се възприемаше планът й, и като видя кимането им, продължи още по-решително:
— Щом ние потеглим, мастър Кроудър и магистърът ще съберат всичко, което ни е необходимо, за да се настаним удобно в Кулдън. Грийни, вие ще ни следвате на сигурно разстояние. Щом се настаним за нощувка край Кедълстън, ще се опитаме да избягаме. Още не знам как точно ще го направим — много зависи от това как изглежда лагерът на лорд Хю. Но съм уверена, че ще успеем.
Макар че говореше твърдо и уверено, Гуинивър съвсем не беше сигурна в успеха на плана си. Ала засега не й хрумваше по-добра идея.