Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Усмивката отстъпи място на леко намръщване, което набразди гладкото чело на момичето. Понякога оставаше с впечатлението, че майка й и лорд Хю са приятели. Двамата се смееха заедно и, изглежда, се разбираха добре. Друг път обаче бяха като куче и котка. Очевидно и Робин като нея не можеше да разбере как стоят нещата, но двамата не говореха за това. Достатъчно лошо беше, че се бяха скарали заради спорното парче земя. Естествено беше тя да вземе страната на майка си, а той на баща си. Оттогава бяха постигнали мълчаливо съгласие да не засягат повече темата. Но как щяха да издържат, след като им предстоеше неколкоседмично пътуване?
Ще бъдем заедно… седмици наред… По гърба й пробягаха тръпки и те съвсем не бяха неприятни.
Пипа отдавна беше избързала напред, без да се тревожи от това, че Пен не бе отговорила на въпроса й. Отговорът можеше да бъде само един.
— Чакай ме! — извика Пен подир сестра си и забърза да я настигне.
Останала сама в своя кабинет, Гуинивър се разхождаше неспокойно между прозорците и вратата, като несъзнателно слагаше ръце върху бузите си и отново ги отпускаше. Дали беше успяла да убеди децата си, че нямат причини за безпокойство? Пипа да, но Пен?
За съжаление не можеше да направи нищо, за да им предложи повече сигурност.
Тя се върна в покоите си и спря пред огледалото. Около очите й се виждаха бръчици, лицето й беше по-бледо от обикновено. Трябваше да се освежи. Отвори съдчето с изсушени и намачкани листенца от герания, потопи един пръст в каната с вода, после в червения прах, разтърка го леко върху бузите си и го размаза със сух пръст. Кожата й веднага порозовя. Когато се усмихваше, зъбите й заблестяваха безупречно бели, което се дължеше на съвестното им изтъркване два пъти дневно със сушени листа от салвия.
Тя прокара пръст по устните си, които веднага се събудиха за живот при спомена за онази целувка. Отново усети вкуса на устата му върху езика си. Вътрешните й мускули се напрегнаха, в слабините й лумна огън. Желание.
Тимъти.
Тя произнесе името му съвсем тихо, но то прозвуча като потиснат вик за помощ. Как да намери пътя си в тази смъртоносна бъркотия, след като желанието бе надигнало глава? Веднъж бе станала жертва на скъпоценното изкушение на чистата страст и беше преживяла чудото на любовното удовлетворение.
То й липсваше ужасно. Желанието да върне онова, което беше, й причиняваше ужасна болка. Не минаваше и ден, без да мисли за Тимъти… да го разпознае в някой жест, в някой израз на децата си, да чуе гласа му, смеха му. А нощем го усещаше в сънищата си.
Желание, което водеше към дълбокото, прекрасно удовлетворение на любовта.
Желанието да се съедини с Хю дьо Босер обаче щеше да я отведе на ешафода.
Гуинивър приглади полата си от тъмночервена коприна. После намести плътно прилепналото боне под тъмносивото було и подръпна перлената си огърлица. Вече можеше да се яви пред лицето на Хю дьо Босер.
Тя намери управителя си в работното му помещение да съставя списък на необходимите провизии за пътуването.
— Мастър Кроудър, трябва да говоря с лорд Хю. Бихте ли изпратили някой слуга да го повика?
Кроудър, който познаваше добре господарката си, разбра, че тя беше решена да изпълни плана си. Издаваха го гордо изправената глава, войнственият блясък в очите, хладният, умерен тон. Никога не я беше виждал да се примирява с поражението.
— Мастър Робин обикаля около северозападния вход, мадам. Да го изпратя ли да повика баща си?
— И Пен ли е с него?
— Не, мадам. Но смятам, че той я очаква.
— Трябва да запазим добрите отношения между децата, Кроудър.
— Да, милейди — кимна управителят. — Ала лейди Пен е много чувствителна.
— Прав сте, но първата любов… — Гуинивър меланхолично поклати глава. — Кажете на Робин да повика баща си. Ще го приема в залата. Не, почакайте! — Тя вдигна ръка, защото й бе хрумнало нещо друго, и Кроудър спря в очакване. — По-добре аз да отида при него — рече тя и присви очи. — Това ще бъде добра възможност да се поогледам и да си създам представа как устройва лагерите си. Може би ще ми хрумне някоя добра идея за бягството.
— Според мен, мадам, трябва да намерим прислуга за къщата в Кулдън сред местните хора — обясни Кроудър, докато тя вървеше към вратата. — Ако вземем хора оттук, могат да ни издадат.
— И аз съм на това мнение. Щом лорд Хю тръгне да ни търси, ще започне оттук. Никой не бива да знае къде сме се скрили. — Тя дари управителя с усмивка, която трябваше да му вдъхне увереност, и излезе в слънчевия вътрешен двор. Напусна дома си през северозападната врата и видя Робин да седи на каменния парапет на мостчето за товарните животни с унила физиономия, загледан в прозорците на къщата.