Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Нищо ли няма от Чирило? — попита патриархът.
— Нищо. Но намерихме нещо друго, Свети отче…
Най-възрастният от петимата монаси — готвачът Вениамин, се наведе пред патриарха, опитвайки се да прикрие собствената си изненада. Не беше сигурен как Светият отец щеше да приеме новината, така че реши да му я съобщи бързо и по същество, без да му даде възможност за излишни размишления.
— На една от стените, които не са паднали, е написан текст. И ако се съди по видното място, на което се намира, трябва да е бил написан малко преди пожара.
— Текст ли? — Пълното лице на Марко се сгърчи като стафида.
— Става дума за фрагмент от Евангелието на Йоан: Можете да го видите още сега, ако благоволите.
С крака, обвити в парцали, патриархът се изкачи с известни затруднения до втория етаж по почернелите стълби. Усетила тежестта на важния посетител, арматурата издаде странен стон, но го издържа. Патриархът, развълнуван от съдбата на учителя си, накара Такла да се качи с него, за да му помогне, ако му се наложи да потърси опора в младите му мишци. Нямаше нужда да се оглеждат. Текстът се виждаше ясно върху най-западната стена на сградата, точно срещу стълбата. Липсваше само началото на фразата, тъй като част от стената се бе срутила:
…истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
Изречението, написано старателно с големи червени букви, сякаш излъчваше собствена светлина. Надписът беше на коптски, със същия красив и прилежен почерк, който можеше да се види върху молитвениците и библейските книги, които сега бяха унищожени. Нямаше съмнение, че е оставен там нарочно и че за изписването му не са пестени време и усърдие. Линиите бяха прави, текстът — безупречен, цитатът — съвършен.
Патриархът го прочете още няколко пъти, сякаш думите съдържаха обяснение на случилото се.
— Евангелие от Йоана, глава трета, стих трети.
Такла кимна утвърдително.
— Любимият текст на отец Чирило.
— Странно — прекъсна го Марко, без да откъсва поглед от стената, — мислех, че любимото му Евангелие е Марковото.
— Не, не… Нищо подобно. В този текст се разказва за срещата между фарисея Никодим и нашия Бог. Отец Чирило, мир на душата му, често го четеше.
— А знаете ли защо, Такла?
— Ами… — Младежът се поколеба. — …понякога коментираше, че в онзи разговор Исус обяснил на фарисея, че способността му да прави чудеса произхожда от светлината.
— От светлината?
— Това е метафора, Ваше Светейшество.
Марко VIII не отговори. Очакваният патрул от френски войници току-що бе нахлул на площада. Наброяваше десетина души, въоръжени с мускети и байонети и облечени в сините куртки и панталони на Наполеоновата армия. Лицата им не бяха приветливи.
— Какво става тук? — попита на развален арабски един от тях, вероятно капитанът им.
Придружителите на патриарха се спогледаха, без да знаят дали да отговорят. Марко направи жест към верния си Теодор, който се приближи до капитана и се опита да му обясни ситуацията. Предвид безпокойството, обхванало окупационните части, беше по-добре да им сътрудничат.
Военният горе-долу разбра обясненията на Теодор, когото изслуша с извънредно внимание заради напредналата му възраст и интелигентен вид. От жестовете и обясненията му на арабизиран френски се догади, че пожарът, вдигнал ги под тревога, е непредумишлен и няма нищо общо с поредицата атаки от страна на мамелюкската съпротива, на които бе подложен градът. Също така разбра, че става дума за сграда, собственост на коптите, и че те сами ще се погрижат да попречат на огъня да се разпространи към околните постройки.
Капитанът остана доволен, но накрая зададе въпрос, който смути стария монах:
— Няма жертви, нали?
14.
Казармата в Абасия не беше много далеч от „Абу Сарга“. Сградата в парижки стил беше нова, издигната от французите само три месеца по-рано, и в нея бяха разквартирувани войските, натоварени да следят за сигурността в града. Постройката представляваше завършен квадрат, в чийто център се намираше просторен вътрешен двор, където — освен войниците — имаше камили, коне, оръдия и множество муниции, с които да се противодейства на почти всяка кризисна ситуация.