Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
Стражата отведе Такла и Теодор до втория етаж. Беше ги изпратил Марко VIII, тъй като смяташе, че първият може да даде на французите полезна информация за отец Чирило, а вторият щеше да бди послушникът да не падне духом, в случай че разпитът засегне болезнени за него теми. Заради ранга му на дипломат в трудните времена на турското господство и известните му познания по френски, добити при разговорите с моряци, търсещи църкви около пристанището на Александрия, на Теодор можеше да се разчита, че ще се справи с всяка ситуация.
Двамата бяха оставени да чакат в продължение на два часа, които прекараха в мълчание, седнали на дървена пейка в неизмазания коридор. Около тях кипеше трескава дейност. Униформени мъже излизаха забързано от различни кабинети. Всички държаха в ръцете си пликове, запечатани с червен восък, и по лицата им се четеше решимост да изпълнят получените заповеди — каквито и да бяха те — възможно най-скоро. За коптите беше трудно да разберат какво правят там тези мъже, нито да преценят дали заобикалящото ги оживление е обичайно. Най-накрая бяха приети. Военен, който се представи като поручик Франсоа Дюмон, ги въведе в една от канцелариите.
Помещението бе оскъдно обзаведено. Между четирите му жълти стени можеха да се видят само импровизирана маса, сглобена от останали от скелето дъски, два стола и трикольор, забоден на стената. Това беше достатъчно, за да смути посетителите.
Офицерът с руси, грижливо сресани коси и румено лице впечатли послушника с безупречните си маниери. Истината е, че Такла не очакваше подобна любезност. Военният говореше гръцки и малко арабски. Предложи им горещ ментов чай, който ободри монасите, и им довери, че майка му е родом от Атина и че в семейството му има няколко православни свещеници, които — съгласно порядките на религията си, се оженили и имали многобройна челяд. След това изключително тактично офицерът изчака най-подходящия момент, за да започне разпита на младия Такла.
— Е, братко — каза, като взе хартия и перо, — трябва да изпълним някои бюрократични изисквания… Име на изчезналия?
— Чирило от Болоня.
— Години?
— Седемдесет и една.
— Занятие?
— Преводач.
— Трябва да ми дадете възможно най-пълно описание на човека. Важно е за доклада и за по-нататъшното разследване.
Стомахът на Такла се сви. Изпита странно безпокойство при мисълта, че от написаното в полицейския документ ще зависи какво внимание ще бъде отделено на изчезналия му учител, а може би дори и изясняването на случилото се.
— Въпреки че брат Чирило бе вече много възрастен, не му личеше. Беше плешив и почти сляп с едното око, но никой от нас, които бяхме всеки ден с него, не би се досетил, че е едноок. Очите му бяха големи и не му убягваше нищо от случващото се около него.
— Колко беше висок?
— Горе-долу колкото мен, сиреч, не повече от който и да монах от общността ни, но ходеше леко приведен.
— Цвят на кожата?
— Бял.
— Цвят на косата?
— Също бял. Беше му останала малко… — Коптът започна да става нетърпелив. Записките на събеседника му бяха изпълнили вече квартиля и половина.
— Вие в града ли живеете?
— Не.
— А къде?
— Ние сме монаси от манастира „Света Екатерина“ в Синай. Всъщност… — Поколеба се и хвърли поглед към Теодор, който не изпускаше нито една подробност. — …говоря само за отец Чирило и себе си.
— И какво правехте в града?
— Дойдохме в Кайро, защото бяхме повикани от нашата най-висша власт.
— Да, патриарх Марко — отбеляза офицерът.
— Точно така.
— Кажете ми, братко, сигурен ли сте, че последния път, когато видяхте Чирило от Болоня, той беше в сградата, която изгоря тази сутрин?
Такла кимна утвърдително.
— Вие познавахте ли библиотеката?
— Не. Това беше първото ми посещение.
— В такъв случай възможно ли е Чирило от Болоня да е напуснал сградата през страничен изход?
— Имало ли е друг изход, господине?
Офицерът се усмихна кисело.
— Всъщност не.
— Тогава не знам накъде биете.
— Много просто. Не можем да удостоверим смъртта на Чирило от Болоня, без преди това да сме намерили трупа му. А той все още не се е появил на местопроизшествието.
— Какво искате да кажете?
— Че е възможно отец Чирило да е организирал пожара, за да може да избяга. Преди малко казахте, че е бил преводач. Що за текстове превеждаше?
— Религиозни творби. Нищо, заради което да трябва да бяга. Но как може да мислите, че…
Поручикът направи гримаса и настоя:
— Не отговорихте на въпроса ми.
С бащински жест Теодор протегна лявата си ръка към расото на Такла.