Египетската тайна на Наполеон

— Но той е неверник! Не познава алхимията! Държавата му е напълно чужда на нашите традиции! А и Ал Мунтазар е изчезнал преди деветстотин години!

— Нека ти обясня нещо, което не знаеш, Омар.

Юсеф отмести храната от дървената маса, за да направи място, където отново да постави „Книгата на везните“. Макар че свитъкът беше тънък, като се допря до масата, от него се вдигна едва забележим облак прах. Имамът изчака той да се слегне, преди да продължи:

— Когато римляните нападнали Египет и завладели Александрия, отнесли със себе си ценни ръкописи като този от известната библиотека в града. В онези времена, когато ислямът още не бил роден, такива книги били превеждани на езиците на неверниците и съхранявани на места, недостъпни за непосветените. Само най-учените хора в Рим, а по-късно и в други провинции на империята, се докоснали до мъдростта на книгите и успели да ги разберат. След време някои от тези текстове, вдъхновени от „Книгата на живота“ от Голямата пирамида, били изучавани в днешна Франция.

— И?

— Вече през епохата на исляма потомците на Харун ал Рашид преобърнали Гърция в търсене на тези текстове и открили някои от тях в библиотеките на православните манастири в планината Атон, както и в други подобни убежища. Оттам пропътували цялото Средиземноморие, търсейки разпръснатите частици на тази хилядолетна мъдрост. Когато разбрали, че във Франция живеят алхимици, неумело боравещи с идеи, чийто произход не можел да бъде друг, освен „Книгата на живота“, незабавно се отправили към френските брегове.

Омар слушаше обясненията на стария имам, без да мига, и не откъсваше поглед от книгата, която все още не се бе осмелил да разгърне.

— Това, което искам да ти кажа — продължи Юсеф, гледайки го право в очите, — е, че потомците на Бен Рашид открили онези новаци и се постарали да ги обучат. И така, малко по малко, оставяли след себе си хора, посветени в алхимията, които щели да възкресят интереса към нея по тамошните брегове. Дори построили пирамиди в по-малък мащаб, в които да възпроизвеждат ритуалите за безсмъртие, и помогнали на някои от последователите си да се докоснат до вечния живот.

— Безсмъртни? Сред неверниците?

Изненадата на Омар едва ли можеше да бъде по-голяма.

— А защо не? Спомняш ли си къде в ислямския свят за последен път се чу за един от тях?

Юсеф зачака търпеливо отговора. Беше сигурен, че Омар, син на уважаван род архитекти, познава историята толкова добре, колкото и самият той.

— В Гранада! — отвърна най-накрая. — В Гранада на Ал Андалус.

Усмивката на имама отново разкри проядените му зъби.

— Много добре. И какво си спомняш?

— Ами това е стара семейна история, която се разказва от поколение на поколение и която познавам бегло.

— Няма значение. Разкажи ми я.

— Към 700 година от хиджра в двора на Назаридите37 в Гранада пристигнал старец, който твърдял, че бил роден по времето на Пророка, с когото се познавал лично. Представил се като астролог и алхимик. И въпреки че владетелят Абен Хабус поискал да го подслони в двореца Алхамбра, старецът отказал поканата и се настанил в пещера, в чиято горна част имало кръгъл отвор, през който можел да следи движението на небесните тела.