Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
Като достигна целта си, корсиканецът зарови припряно из джобовете на тъмносинята си куртка. Няколко потупвания бяха достатъчни, за да намери смачканата брошура, която толкова силно бе привлякла вниманието му предишния следобед.
Развълнуван, я прочете за пореден път.
БОНАВЕНТЮР Гийон
ПРОФЕСОР ПО НЕБЕСНА МАТЕМАТИКА
Предлага безпогрешни консултации за всичко, което може да представлява интерес, за възможното щастливо или нещастно бъдеще на гражданките и гражданите на Париж. Отделя особено внимание на бъдещите победи на родината. Разкрива на девойките съблазнителя, който ги дебне, и съпруга, който ще ги ощастливи. Показва на родителите кариерата, където децата им ще намерят богатство и слава. В замяна на тези патриотични пророчества приема само доброволни пожертвования, и то единствено в случай, че докаже своята Наука за Бъдещето чрез много точното разкриване на Миналото.
Консултации от изгрев до залез-слънце.
Точно от това имаше нужда: способен и евтин астролог, който да му подскаже кой път да поеме.
Наполеон, който сякаш си даваше последен шанс, преди да пристъпи напред, отново прочете брошурата, за да провери адреса. Зацапаното мастило върху хартията, мокра от пот като ризата му, не оставяше място за съмнение: това беше къщата, точно на билото на хълма Сент Женевиев, зад парижкия Пантеон.
Входът на номер 13 се намираше зад мръсна и надупчена дъбова врата, която корсиканецът отвори без особено затруднение. Това, за което бе дошъл, се намираше в дъното на коридора, откъдето започваше много висока стълба, която преминаваше в друга, по-тясна, с ръждясали и скърцащи железни стъпала, водещи към гълъбарника. Там горе, на шестия етаж, който не фигурираше на пощенските кутии, можеше да се види името на професор Гийон, написано върху мръсна медна плочка.
— Влезте, влезте — изръмжа един глас иззад вратата. Човекът явно го беше чул да се качва. — Днес не вземам пари на тези, които само искат да погледнат…
Въпросният „професор по небесна математика“ се бе скрил зад маса, отрупана с книги и набръчкани небесни карти. Съзвездия, сложни изчисления, списъци с градуси и повече от половин дузина догорели свещи бяха пръснати по поне стогодишното дървено писалище. Гийон се оправяше с този хаос с маниера на военен. Астрологът — с кръгло лице, набраздено от множество бръчки, плешив и с петна по кожата, вдигна очи и измери с поглед новия си клиент.
— Влезте, офицер. Не се страхувайте. — Усмивката му разкри ред пожълтели зъби. — Настанете се където можете, ей сега ще ви обърна внимание.
Наполеон се подчини веднага.
— Знам какво си мислите — продължи мъжът бързо. — „Горкият луд! Загубил си е разсъдъка, затворен в тази мансарда, гореща като фурна“.
Корсиканецът не продумваше.
— Да, да… Металните плочи, с които е покрит покривът, са много полезни, за да топлят този килер през зимата, но през лятото се превръщат в жесток враг.
— Извинете, мосю, но вие ли сте професор Гийон?
Въпросът прекъсна оплакванията на стареца, който се изправи гордо на стола си.
— Че кой друг, младежо? Макар сега да ви е трудно да ми повярвате и ме виждате беден като църковна мишка, имаше време, и то неотдавна, когато бях богат и уважаван. Вие сигурно сте от онези, които все още не знаят, че изпаднах в немилост, след като предсказах на Луи XVI, че ще завърши дните си като крал без глава…
— Аз не…
— И както виждате — редеше старецът заучената си реч като латерна, — Негово величество ме осъди заради това, което му известих. Лошото е, че тези, които го обезглавиха, след това ме изритаха като краставо куче, задето не им бях предсказал успеха на цареубийството.
— Такава е политиката…
Бонавентюр Гийон престана да разбърква нервно хартиите по масата и погледна клиента си със строго изражение.
— Политик ли сте? — попита прегракнало. — Как казахте, че ви е името?
— Все още не съм ви го казал.
— Мосю…?
— Бонапарт — отговори корсиканецът. — Наполеон Бонапарт. И не съм политик. Генерал съм.
Астрологът отклони поглед настрани като че ли обмисляше нещо. Всъщност се упрекваше за глупостта си, че не бе обърнал внимание на безупречната униформа на клиента.
— Бона-парт — произнесе сричките бавно, с вглъбено изражение. — Напо-леон Бона-парт… Не трябва да се безпокоите за бъдещето си, млади ми генерале! Вашето е сигурно, и то много сигурно. Почти толкова, колкото съдбата на Луи XVI. Между другото, знаете ли, че шестнайсетата аркана на картите таро е именно „Кулата, поразена от гръм“? Не ви ли се струва иронично?