Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Отговори, братко Такла. Само с истината каквито и да са последствията от нея, ще знаем какво се е случило с обичания ни Чирило.
Младият копт долови в думите на патриаршеския помощник интерес, какъвто дотогава не бе забелязвал у него. Вместо обичайното му ледено изражение, на лицето му се четеше искрена тревога за изчезналия.
— Така да бъде… — отстъпи Такла, обръщайки поглед към френския офицер. — Отец Чирило работеше по доста особен превод, в който се предсказваше идването на ново време за Египет. Превеждаше древен пророчески текст, свещен за нашата Църква.
— Време?
— Всъщност по-правилно е да се каже Времето. Става дума за исторически момент, който настъпва само след определен период и който, според вярата ни, ще донесе велики разкрития за вярващите.
Поручикът трескаво записа тези думи в доклада си.
— И смятате ли, че това разкритие може да е причина за случилото се?
— Може би някой не е искал това да се разчуе — намеси се отец Теодор. — Някой, който е заклет враг на нашата Църква и чиято цел е да ни отнеме този свещен и съдбовен текст.
— Отец Чирило ползваше ли се с пълното доверие на Църквата ви?
Такла отново се поколеба.
— Какво имате предвид?
— Точно това: ако Чирило е работел върху нещо толкова важно, може би го е споделил с човек, който не е трябвало да знае, и заради тази недискретност някой е поискал той да изчезне.
— Да бъде убит, поручик. Брат Чирило беше убит.
— Сигурен ли сте?
С този въпрос търпението на Такла се изчерпа. Сякаш някаква вътрешна пружина се бе задействала в него, младежът се озова пред масата на офицера и опря ръце върху нея.
— Отговорете ми сега вие на един въпрос. — Очите му бяха зачервени. — Откога французите се занимават с търсенето на коптски монаси? На какво се дължи този внезапен интерес към нашите дела, когато войските все още не могат да гарантират дори сигурността на църквите и манастирите ни?
Дюмон погледна над очилата си, които току-що бе наместил. Реакцията на монаха го свари неподготвен. Не беше обичайно за един миролюбив духовник изведнъж да започне да излъчва такъв гняв.
Без да се смути, отговори:
— Може би не знаете, че от месец насам градът е обект на поредица злополучни атентати. Не ви виня: идвате от друго място, но наш дълг е да разследваме всеки пожар, всяка смърт и всяко изчезване, които се случат тук, докато намерим виновниците… А това включва и сектора от града, управляван от Коптската църква. Разбрахте ли, братко?
Младият монах отстъпи към стола си, докато офицерът довършваше защитата си:
— Дори съществува възможността да са го отвлекли, за да искат откуп от хазната на патриарха. Напоследък в града има твърде много неконтролируеми религиозни фанатици.
Изведнъж Такла си спомни нещо:
— Тези атентати имат ли нещо общо с шпионите, за които се предполага, че са в Кайро?
— Виж ти! — изкашля се поручик Дюмон. — И откъде знаете това, братко?
— От снощи в кварталите не се говори за нищо друго. Дори се носи слух, че сте ги заловили и хвърлили в Цитаделата. Чух за това на пазара за подправки. Но кажете ми, мамелюци ли са? Или може би англичани? Любопитството на копта отново изненада поручика.
— Не мога да отговоря на този въпрос, донякъде, защото не е вярно, че сме ги затворили. Все още ги търсим. Знаем само, че са дошли в Кайро от изток, отседнали в няколко странноприемници, платили със злато за всичко, което консумирали, и след като посетили центъра, поели към Хелиополис.
— Опасни ли са?
— До определена степен всички шпиони са опасни. Въпреки че, както изглежда, тези пътуват невъоръжени.
— И какво смятате да правите, ако ги заловите?
— Да ги предадем право на генерал Бонапарт. Всички нареждания за издирване и залавяне са издадени от него и той е този, който е особено заинтересуван те да му бъдат предадени живи.
— Знаете ли дали са мюсюлмани?
Поручик Дюмон стана подозрителен.
— Вече ви дадох твърде много подробности — каза сухо той. — Ако имате улика, която да насочи правосъдието по следите на бегълците, длъжен сте да ни я предоставите.
— Не, не. Нищо подобно. Пожарът разруши всичко, освен…
— Освен?
Зениците на поручика се свиха.
— Освен една почти изгоряла Библия, пръстена на отец Чирило и синя кърпа, в която бяха увити тези два предмета.
— Синя кърпа, казвате?
Очите на Дюмон се отвориха широко.
— Да… Нима тази подробност представлява интерес за вас?
— Единственото, което знаем засега за издирваните, е, че носят сини тюрбани — призна Дюмон.
— И това ви се вижда необикновено съвпадение, не е ли така?
Поручикът мълчаливо огледа младежа и достопочтения му придружител, без да знае какво да отговори.