Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Изключена е! А аз гарантирах пред Съвета, че нищо няма да ви сполети.
— Всичко би било съвсем лесно, ако имах защитен костюм.
— Знаете, че няма такива. Производството им е забранено съгласно КАПИНОМА.
— Впрочем каква е дозата на облъчване в купола?
— Нямам понятие. Но това може да се установи. Лука натисна бутон на командния пулт.
— Върху грам жива тъкан действуват сто ерга радиоактивни лъчи — съобщи гласът на високоговорителя.
— Не може да е вярно — каза Асмо, поклащайки глава. — Уредът сигурно греши.
Той се обърна чрез Зем към електронната памет. Получи същия отговор.
— Но това е смешно — каза той. — Дозата на облъчване е малко по-висока от един рентген. Напълно безопасно е, Лука. Елате, ще пътуваме.
Тя го задържа:
— Не бива да го правите! Това е безумие!
— Защо? — отвърна той — Разберете, че това е само един рентген. Облъчването е безопасно.
Тя го погледна смаяна:
— Безопасно?
Той загуби търпение.
— Телесните увреждания се появяват едва след облъчване над двадесет и пет рентгена. Зарежете най-накрая паническия си страх и елате! — Той протегна ръката си.
Тя се отдръпна назад:
— Гори като огън! Трябва да ви е известно това.
— Кажете, Лука, може би сте твърде чувствителна към твърдото лъчение?
— Разбира се, нима вие не сте?
— Значи така! — каза той. — Чудесата на евгениката. Сега разбирам — той се замисли за момент. — Останете тук, чакайте ме във функрафта. Ще отида сам.
— Няма да стигнете далеч. От болки ще загубите разсъдъка си, а аз дори не ще мога да ви помогна.
— На мене лъчението наистина не ми влияе. Аз не го чувствувам. Нямам сетива за него.
Тя го погледна недоверчиво, изпълнена с изумление.
— Не се тревожете — каза той, — сега отивам. Трябва да зная какво се крие зад лъчеизпускащия купол.
Тя се вкопчи в ръката му.
— Не бива да отивате. Страхувам се. Само представата, че минавате без защита през лъчите, ще ме убие.
— Чуйте ме, Лука, опомнете се. Ние ще останем във връзка чрез Зеко. Може би ще успея да вляза в контакт с аслотите. Вие знаете колко много неща зависят от това.
— Трябва ли да стане веднага? Едно такова начинание не се започва без подготовка. Имате нужда от инструменти, от уреди за измерване и знам ли още от какво.
— Сега само ще се осведомя. Трябва да използувам тази възможност, след като сме дошли дотук. Страхувам се, че нямаме още много време за губене.
— Това е идея-фикс — каза тя упорито. — Вие сте проспали няколко столетия и едва ли няколко дена са така важни сега.
— Добре — каза той. — Като се върна, ще можем да говорим за всичко.
Обърна се и се отправи към края на мястото за приземяване. Тя му препречи пътя.
— Момент само. Моля, обяснете ми защо толкова бързате, Асмо. Сигурно имате сериозна причина.
Той кимна.
— Ако не искате да говорите, то си е ваша работа — гласът й бе възвърнал самоуверения си тон. — Но аз не мога да понасям някой да ме мисли за по-глупава, отколкото съм.
Той се поколеба за миг, след това се върна и се облегна на предната част на функрафта.
— Имате право. Защо да не го обсъдя с вас? Имам съмнение, Лука, че някой се опитва да ме използува като фигура за шах. Затова искам да действувам колкото се може по-бързо и изненадващо.
Тя го погледна недоумяваща:
— Никой на Астилот не разполага с такава сила, че да ви използува като фигура за шах. Вие сте свободен и независим във всичките си решения. Именно за това съществува КАПИНОМА.
— Да, и тъкмо това аз не считам вече за сигурно. Сега зная, че моят спомен от Земята съвсем не е химера. Някой се е погрижил да дойдем тук. Следователно и в космическото табу трябва да има вратичка. А комуто се е удало да заобиколи КАПИНОМА на едно място, то по всяка вероятност може да го направи и на друго.
Тя поривисто реагира:
— Просто не мога да си го представя. Кой би могъл да бъде? И с каква цел? Защо не чувствуваме никакви последици от това?
— Тъкмо това искам да открия. Тя се замисли.
— Впрочем, кого имате предвид като кязвате „ние“? Кой друг е дошъл тук?
— Йона. Вчера тя си спомни формата на летателното тяло за приземяване на луната Япетус. Това е доказателството, че миналото ни е общо.
— Йона? Тя си е спомнила това? — Лука го изгледа така, като че ли той не бе с всичкия си.
— Каква е ползата да ви разказвам приказки?
— Не разбирам — каза тя объркано. Гласът й трепереше. — Това противоречи на всякакъв разум. Защо не каза нищо такова пред Съвета?
— Нямам понятие. Попитайте я вие.
— Какво може да си помисли човек? Или тя ни лъже, или душевното й състояние е така объркано, че трябва да отиде в Психодом. Във всеки случай веднага трябва да осведомя Съвета.