Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
И наистина присъединилите се към кервана араби не се страхуваха много от преследване. Вярно е, че те пътуваха много бързо и не щадяха камилите, но се придържаха близо до Нил и често пъти свиваха през нощта към реката, за да напоят животните и напълнят с вода кожените мехове. Дори понякога се осмеляваха да влизат денем в селата. За по-голяма безопасност винаги изпращаха напред няколко души на разузнаване, които под предлог, че купуват храна, научаваха какво се говори в околността, има ли наблизо египетски войски и дали жителите са верни на „турците“. Ако попаднеха на население, което тайно симпатизираше на Махди, целият керван се отбиваше в селото и често се случваше да го напусне с десетина, та дори и с петнайсетина млади араби в повече, които също искаха да бягат при Махди.
Идрис разбра също, че почти всички египетски части се намират откъм Нубийската пустиня, или от дясната, източната страна на Нил, та беше достатъчно да се придържат към левия бряг и да подминават по-значителните селища, за да избягнат срещата с тях. Това наистина много увеличаваше пътя, защото от ВадиХалфа реката образуваше огромна дъга, която слиза далеч на юг, а след това завива на североизток, чак до Абу Хамед, където вече изцяло се отправя в южна посока, но затова пък левият бряг, особено откъм оазиса Селима, почти не беше пазен и пътят на суданците минаваше весело сред увеличената компания, при изобилие на вода и хранителни запаси.
Като минаха третия катаракт, те дори престанаха да бързат и пътуваха само нощем, а денем се криеха между пясъчните хълмове и в доловете, с които беше набраздена цялата пустиня. Сега над тях се разстилаше небе без нито едно облаче, сиво в краищата на кръгозора, издигнато по средата като огромен купол, тихо и спокойно. С всеки изминат ден обаче, колкото повече се придвижваха на юг, горещината ставаше все по-страшна и дори в доловете, под дебелата сянка, зноят измъчваше хората и животните. А нощите пък бяха много хладни, разискрени от мигащите звезди, които сякаш образуваха по-малки и по-големи стада.
Стас забеляза, че това не са вече същите съзвездия, които светеха нощем над Порт Саид. Той неведнъж бе мечтал да види някога през живота си Южния кръст — и най-после го видя зад ЕлОрде. Ала сега неговият блясък му предвещаваше само нещастие. От няколко дни всяка нощ им светеше също и бледата, разсеяна и тъжна светлина на зодиака1, която след угасването на вечерните зари до късни часове сребрееше в западната част на небето.
XV
Две седмици след като беше тръгнал от местността ВадиХалфа, керванът навлезе в завладяната от Махди страна. Преминаха в бяг хълмистата пустиня Гезире и близо до Хенди, където преди това англичаните бяха разбили напълно МусауледХелу, навлязоха в местност, която вече съвсем не приличаше на пустиня. Тук не се виждаха пясъци и сипеи. Докъдето погледът стигаше, се простираше степ, обрасла на места със зелена трева, а другаде преминаваща в джунгла, сред която растяха трънливи акации — от тях се получава известният судански каучук. — а тук-таме се виждаха отделни грамадни дървета набак, разклонени до такава степен, че под короната им сто души можеха да намерят убежище от слънцето. От време на време керванът минаваше край високи, подобни на стълбове могили, издигнати от термитите, или така наречените термитиери, с каквито е осеяна цяла субтропическа Африка. След еднообразния, безжизнен цвят на пустинните пясъци зелените пасища и акациите приятно примамваха погледа.
Там, където имаше ливади, пасяха стада камили, пазени от въоръжените воини на Махди. Щом забележеха кервана, те скачаха като хищни птици, тичаха към него, обкръжаваха го от всички страни и като размахваха копия и крещяха до небесата, разпитваха Хората откъде са, защо идват от север, накъде са се запътили. Понякога държанието им беше толкова заплашително, че Идрис трябваше много бързо да отговаря на въпросите, за да избегне нападението им. Стас разбра, че много е грешал, като си е мислел, че жителите на Судан се различават от всички араби, населяващи Египет, само по вярата си в Махди и по това, че не искат да признаят властта на хедифа. Тези, които сега задържаха кервана, често имаха значително по-тъмна кожа дори от Идрис и Гебхър, а в сравнение с двамата бедуини — почти черна. Негърската кръв в тях преобладаваше пред арабската. Лицата и гърдите им бяха татуирани, а белезите от игла изобразяваха