По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Това я накара да се усмихне и тя докосва ръката му. Джаред задържа нейната, но в очите й забеляза познатата тъга и това го разтревожи.
— Сигурна ли си, че всичко е наред?
Тя кимна и погледна встрани.
— Знаеш ли, наистина изглеждаш страхотно в тази фланелка — пошегува се той, като се опита да я разсее за момент. — Не прикрива много и не се налага да развихрям въображението си.
Тя взе кожата, която висеше на облегалката на стола и я уви около раменете си.
— Тази пещера е прекалено студена, за да се разхождам по-дълго разсъблечена. Трябва да изперем дрехите.
— Добре. Ще опъна няколко въжета.
— Аз ще пера. Бих искала и да се изкъпя. Предполагам нямаш сапун.
— Имам, и то два!
— Ще ми отстъпиш ли единия?
Той разбра играта й и се престори, че се замисля.
— Само ако не откажеш помощта ми.
— Когато се къпя или когато пера?
— Когато се къпеш…
— Така си и мислех! — изненадващо ядосано отвърна тя. — Не бива да си правиш някакви заключения само защото съм спала с теб.
— Нали ми каза, че ти е харесало. И това толкова ме зарадва.
Тя се засмя.
— Знаеш ли какво, Джаред? Ти си живо доказателство, че всички мъже мислят с гениталиите си. Не се преструваш, просто си такъв.
Той се засмя.
— Това не беше комплимент, а критика!
— Ако това, че съм отгатнал какво искаш, го наричаш „да мислиш с гениталиите си“ — рече той, като се опитваше да сдържи смеха си, — тогава, признавам, виновен съм.
— Нима се гордееш с подвизите си!
Той се ухили и си размениха развеселени погледи. Харесваше начина, по които Виктория му говореше. Той нямаше откъде да знае дали така се изразяват жените в днешно време, или просто отношенията между половете бяха много по-различни при възрастните, отколкото при тийнейджърите. Но бе сигурен, че точно тази жена му допадаше, и то много! Тя бе не само красива и сексапилна, но и умна, грижовна и изглежда го разбираше.
— Е, хайде на работа! Щом ще оставам тук за известно време, трябва да поизчистим малко и да приведем това място в приличен вид.
Започнаха да работят и не след дълго пещерата заприлича на китайска пералня. Джаред опъна въжета, а Виктория изпра всичките му дрехи, включително и тези, с които бе облечен. Затова той трябваше да стои, увит в старо одеяло.
Наложи се обаче Джаред да прибере еленското месо, което бе опушил. След като свърши това, Виктория му каза, че вече може да седне в люлеещият се стол, защото му беше много трудно да прави, каквото и да било, и в същото време да придържа импровизираната си наметка.
Тя работеше усърдно, а Джаред се наслаждаваше на гледката. Виктория беше облечена само със старата му фланелка, която изобщо не скриваше дългите й стройни крака и, което беше особено възбуждащо, под излинялото трико зърната на гърдите й съвсем ясно се очертаваха. А когато си помисли за начина, по който бе реагирала, когато той ги докосна, споменът го възбуди мигновено.
Не се осмели да й направи какъвто и да било комплимент, защото веднъж вече беше показала раздразнението си. Само си седеше тихо и я наблюдаваше, докато в един миг не издържа и я дръпна в скута си. Прокара ръка под фланелката, а с другата погали бедрото й.
Виктория побърза да отблъсне ръцете му, но той завря нос във врата й и прошепна:
— Домакините имат нужда от малко почивка.
— Не ми пречи!
Но когато се опита да стане, той я задържа и я зацелува нетърпеливо, докато не му отвърна със същото. Накрая я пусна и тя продължи с прането, след което отиде в дъното на пещерата за една хубава баня. Джаред я наблюдаваше от стола си. Гледката на голото й тяло бе особено възбуждаща. От погледа му не убягваше нито едно нейно движение, но тя изобщо не вдигна очи към него.
Обичаше да й се любува. Имаше чудесно тяло, с прекрасно оформени гърди. Харесваше начина, по който свеждаше глава и се извиваше — всеки неин неволен жест беше неподражаемо естествен и женствен. Виктория изплакна косата си, след което се избърса с единствената кърпа. Когато привърши, тя се уви в една еленова кожа и седна до огъня, като разтърси коси, за да изсъхнат.
Джаред седеше и я гледаше като хипнотизиран. Все още не можеше да осъзнае факта, че тази прекрасна жена се бе появила в неговия живот. Докато Виктория разтърсваше косата си с плавни движения, той внезапно си помисли, че и тя го прави като всички други момичета, когато подозират колко ги харесват. Това откритие го развесели.
От време на време улавяше скритите й погледи. Ала с нищо не показваше, че иска пак да се любят. А той я желаеше отново… силно. Не беше възможно Виктория да не се досеща за какво си мисли той. Това предположение още повече засили желанието му.