Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
С това отдавна се свърши, съпричастието беше изместено — от страна на Лиз — с някаква сякаш изкопирана от Джак официалност, която постепенно охладня още повече. Озовем ли се в една стая, нея сякаш не я свърта на едно място. Срещнат ли се погледите ни, тя бърза да извърне очи.
Зад всичко това стои неоспоримият факт, че в крайна сметка тя обвинява мен. Факт, който все по-често изплува на повърхността под формата на сценарии от типа „само ако“.
Казвам си, че това се случва след всяко нещастие. След като веднъж преодолеят първоначалния шок, близките на жертвите се замислят за начини, по които нещастието е можело да бъде предотвратено. Сблъсквал съм се с това многократно в работата си, помня изтормозените лица на опечалените след предотвратими нещастия (пожарът в роудайлъндския нощен клуб, самолетната катастрофа във Флорида, експлозията на совалката) — „Трагедията е ужасна, защото можеше и да не се случи“. Това намира израз и в правораздавателната ни система — завеждат се дела още преди пламъците да са угаснали. Съдебен спор за вината.
В нашия случай няма нужда от разследване или възстановки. Аз съм въплъщението на „човешката грешка“. И като факторът, който е могъл да предотврати нещастието, аз бавно се превръщам — в сърцето и ума на съпругата си — в неговата първопричина.
Присъстваме на събиране на средства, организирано от Центъра за отвлечени деца. Невъзможно е да откажем, но самото събитие е истинско изпитание на силите ни. Двамата с Лиз седим на подиума заедно с други хора, превърнали се в знаменитости благодарение на личното си нещастие. Някои от родителите носят ламинирани снимки на децата си, закачени на гърдите като идентификационни значки — сърцераздирателна галерия от обаятелни усмивки и грейнали очи.
Десетки непознати предлагат помощ и съчувствие, но има нещо във всичко това, което ме изправя на нокти. Оставам с впечатлението, че някои от пострадалите се стремят към някаква изродена форма на популярност.
Централната реч е изнесена от самотна майка на име Мелинда. Тя разказва тъжната история за отвличането на осемгодишната й дъщеря с простичкия, но въздействащ стил на роден разказвач. Прави всички необходими паузи за усилване на ефекта. Осем години след изчезването на момиченцето останките му били открити в двора на техен съсед.
— Ако направим равносметка, около сто деца годишно биват отвлечени и убити от непознати — казва ни тя. — Въпреки гласността, която такива отвличания и убийства получават благодарение на медиите, тези случаи всъщност са едни от най-редките престъпления. Статистически по-вероятно е едно дете да бъде ударено от светкавица. — Прави пауза. — Някои от нас бяха ударени от такава светкавица. — Слага ръце на сърцето си, а някои от седналите на високата маса кимат тъжно. Една от жените проплаква самотно. — Когато това се случи — с предрезгавял глас ни казва Мелинда, — ударът е смъртоносен. Седемдесет и четири процента от тези деца — дъщеря ми Бони е една от тях — биват убити през първите три часа след отвличането. От отвлечените деца голямото мнозинство, седемдесет и шест процента, са момичета на средна възраст единайсет години. В осемдесет процента от случаите децата са отвлечени в периметър от една миля от домовете си. Така че не се заблуждавайте, че детето ви е в безопасност в двора или когато кара колело по улицата пред дома ви. Същото е с автомобилните катастрофи, повечето от които се случват в рамките на една миля от дома на жертвата. Болшинството от другите видове злополуки също се случват в домовете ни. Нашите домове, дами и господа, може и да са нашите крепости… но не са непробиваеми.
Докато тя прави пауза за по-голям ефект, аз си мисля — Кевин и Шон не се вписват в нейната схема. Не са момичета, доста по-малки са от средната възраст и бяха на повече от осемдесет километра от къщи. И бяха двама.
— Така че имаме нужда от ресурсите, за да действаме светкавично — завършва Мелинда. Моментът, който е подбрала да отправи молбата си за финансова подкрепа, е безукорен. Не съм изненадан, когато разбирам, че гради нова кариера като мотивиращ оратор и че е написала книга „Как да опазим децата си“, пълна със съвети как да защитим децата си от хищниците, без в същото време да ги осакатяваме психически с безкрайните си страхове. Книгата може да се закупи във фоайето пред банкетната зала. Десет процента от приходите отиват в сметката на центъра.
След като публиката си тръгва, е организирана обща молитва за родителите и роднините на изчезналите деца. Седим в кръг на сгъваеми столове и си държим ръцете. Съседката ми стиска моята с такова ожесточение, че пръстите ми изтръпват. След минута мълчание споделяме на глас подробности за сполетялата ни беда.