Убийството като шедьовър

Джоунс ни уверява, че ограничената роля на Бюрото не се дължи на „прекомерна заетост с националната сигурност“.

— Готови сме да предоставим всякаква помощ, поискана от инспектор Шофлър.

— Как е възможно да сте доволни от действията на полицията? — настоява на своето Джак. — Те смятаха, че Алекс е виновен, и докато се занимаваха с него, истинският похитител е заличавал следите си. — Той вдигна гневно ръце.

— Разбирам чувствата ви. Постфактум всички сме гении. Но трябва да разберете, че до този момент следствието е водено безупречно. Веднага след като е повикан, инспектор Шофлър е направил необходимото да обезопаси местопрестъплението — което никак не е било лесно, между другото, на такъв обект. Незабавно е задействал активно издирване и разследване. За времето след изчезването на момчетата той и екипът му са разпитали огромен брой свидетели, някои повече от веднъж. Установил е добри връзки със столичната полиция. Водил е разследването като по учебник, а това включва — поглежда към мен и ме удостоява с лека съчувствена гримаса — разпита и оневиняването на господин Калахан.

— Откъде накъде? — казва Джак, лицето му е почервеняло и излъчва нескрита войнственост. — Губят си времето с Алекс и никой дори не търси внуците ми. Всички ги мислят за мъртви.

Джоунс поглежда надолу към пръстите си — ноктите й са изгризани до кръв.

— В полето на криминалното правораздаване — казва тя — всички ние сме в някаква степен ученици на историята. Трябва да се основаваме на познатите прецеденти. Разследвайки господин Калахан, инспектор Шофлър се е водил от историята. Работата е там, че повечето отвличания и убийства на деца са извършени от родителите им — особено когато родителите са разделени. — Тя взема полицейското досие от масичката. — Този похитител не е действал типично. Просто няма много случаи — аз лично не открих и един такъв, — в които отвличането е извършено на много мили от дома на жертвите и въпреки това похитителят се връща в дома им, кара една от жертвите да се обади по телефона на родител, при това без да се постави искане за откуп. — Тя клати глава. — Подобно поведение е изключително рисково.

— Ами тениската? — питам аз. — Имате ли някакви теории за нея?

Тя въздъхва и поглежда към инспектор Шофлър.

— Няма нищо в базата данни, наистина нищо. Може да е било някакъв вид животинско жертвоприношение. В момента работим по това.

Шофлър прави физиономия.

— Според мен тениската е трябвало да ни насочи по грешна следа. Не че сме пренасочили изцяло усилията си, работехме и върху другите следи и вероятности. Имаме две изчезнали деца и разследването тече на пълни обороти. Но докато не излязоха резултатите от лабораторията, нормално беше да съсредоточим част от ресурсите си върху Алекс. — Той клати тъжно глава. — Мисля, че тениската е подхвърлена нарочно и подейства като заклинание.