Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Ето колко слаб е станал контролът ми върху собствените ми емоции — в един момент просто гледам безучастно как плешивият тормози майка ми, а в следващия кипя от гняв. Едва се удържам да не нахлуя през загражденията и да не се нахвърля върху плешивеца. Ще ми се да го фрасна така, че да падне. Ще ми се главата му да изкънти в пода. Вече чувам оправданията му — „Просто си вършех работата“, — но те изобщо не ме интересуват. Ако целта му е да открие вероятни терористи, значи пилее времето и парите на всички, тормозейки майка ми. Той не „просто си върши работата“ — той злоупотребява с дадената му власт.
Дните си минават и интересът на медиите започва да линее. Кевин и Шон все по-рядко се появяват в новините. Обажданията и имейлите, доброволците и даренията също намаляват. Горещата линия вече не е толкова гореща, жълтите панделки започват да избеляват, постерите на момчетата изчезват от витрините на магазините, изместени от съобщения за хорови музикални програми, изгубени кучета и всякакви бюлетини.
Междувременно полицията прави „всичко, което е по силите“ — което не е много. Поне за известно време продължават да се появяват улики и всяка ми вдъхва кратка надежда, преди Шофлър да я обяви за задънена улица.
Една вечер се отбива с кутии китайска храна. Казва ми, че работят здраво върху субкултурата на ренесансовите фестивали: „търсим високия мъж, препращаме всичко — портретите по описание, кучето, цялата история. Няма да повярваш колко фенове на средновековието има.“
— Колко Вълшебни флейтисти може да има? — пита Лиз.
— Не мислете за него по този начин — казва инспекторът между две хапки пиле по императорски. — Костюмът може да е бил дегизировка. Като онези с униформите. Да кажем, че има обир, в банка например… или нещо такова. Човекът е с униформа на пощенски служител, с гащеризон на човек от поддръжката или нещо друго — хората само това запомнят.
— И какво става с онзи човек — питам аз, — с високия мъж? Стигнахте ли донякъде?
Шофлър прави физиономия.
— Засега нямаме нищо съществено.
Кромуел. През повечето дни отивам там да се присъединя към ядрото от доброволци, онези, които идват всеки ден, дори и в най-горещите дни, за да търсят момчетата. Не роптая против дългото пътуване — добре е да се махна от къщата и да правя нещо.
Макар че един ден си давам сметка, докато си пробивам път през храсталаците в района извън панаира, че участвам в търсенето, без да храня никаква надежда, че ще намерим някаква следа от момчетата — но и без страх, че можем да открием такава. Не вярвам, че ще открием малко отпуснато телце с непокътнати дрехи, а плътта му се претопява в листата и съчките. При Лиз е различно. Когато тя участва в търсенето, го прави с ужасена настървеност, която ясно показва какво очаква да открие.
Колкото до мен — аз мисля, че момчетата са с Флейтиста, който и да е той, и макар че досега многократно са ме предупреждавали за опасностите на „отричането“ и знам, че може би се самозаблуждавам, въпреки това мисля, че Кевин и Шон са живи. По тази причина търсенето с доброволците в Кромуел се е превърнало в нещо като ритуал, един вид отдаденост на каузата момчетата да бъдат намерени, като да кажеш молитва или да отидеш на поклонение.
Някои от кромуелските доброволци ме притесняват. Чудя се на пламенното им участие, на непресъхващото им желание да нагазят в поредния участък от задръстения с отровни лози и милиони буболечки терен. Вече познавам мнозина от тях. Макар че повечето са се включили в търсенето така, както биха вложили усилията си в набирането на средства за борба с рака на гърдата или в лобирането за нова детска площадка, у неколцина има нещо, което ме притеснява. Тъмният блясък в очите на един мъж ме смущава, както и почти религиозният плам на две от жените.
Чудя се какво ли представлява животът им извън това, щом могат да отделят толкова много от времето си на нашата кауза. Понякога се хващам да мисля, че някой от тях може да е замесен в отвличането, да е съучастник, който докладва на Флейтиста. Макар да се чувствам виновен заради тези си мисли, вече съм събрал информация с имената и адресите, местоработата и семейното им положение, странностите и хобитата им. Предадох я на Мери Макафърти, частния детектив.
Отношенията ни с Лиз продължават да се влошават. През първите няколко дни случилото се беше толкова ужасно, че откривахме някаква утеха в общата си загуба.