Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Детско порно? Сладки руси близнаци. Дали не са били отвлечени, за да участват във филм или да бъдат продадени на някого, който си пада по близнаци? Шофлър работи и по тази хипотеза, много сериозно, но и тя не го доведе до никъде. Първо, повечето малолетни, попаднали в сенчестия свят на детското порно, не са отвлечени, а „закупени“ от роднини или осиновители. А и едно такова отвличане, което със сигурност ще предизвика буря от медийно отразяване, едва ли би било по вкуса на една субкултура, която предпочита да стои на тъмно. И все пак…
Религиозен маниак? Нищо не сочеше натам.
Медицински експерименти? Шофлър отхвърли теорията за доктор Менгеле с основанието, че няма нито един прецедент в базата данни за отвлечени близнаци с такава цел. Но ако Кевин и Шон са били първите?
Дълго седя и се опитвам да измисля други възможности. В днешния свят на късни раждания и безплодни двойки не е немислимо момчетата да са били отвлечени от някого, който отчаяно иска да има дете. Някой, който е дебнел из панаира, съзрял е възможност и се е възползвал. Размишлявам известно време върху идеята за вманиачен кандидат-родител.
Който и да е бил, той или тя трябва да живеят като отшелници, извън обществото, защото никой не е виждал момчетата след деня на отвличането им. А и какво биха означавали в такъв случай десетцентовите монети? Тениската? Телефонното обаждане? Как би се вписало всичко това в родителския сценарий?
Отшелник. Хрумва ми нещо очевидно, за което не съм се сещал преди. За разлика от случая на Елизабет Смарт, няма начин човек да се разхожда с двама еднояйчни близнаци, без да предизвика подозрение. Така че където и да са, който и да ги държи, ако са живи, момчетата са скрити от чужди погледи, изолирани са.
Плъзвам очи по списъка си с възможни мотиви — пари, отмъщение, сексуален хищник, детско порно, религиозен маниак, доктор Менгеле, кандидат-родител. Така съставен, списъкът ме вледенява. Най-малко ужасяващите мотиви предполагат безцеремонна лудост; най-тревожните говорят за изначално зло.
Поемам си дълбоко дъх. Под списъка с мотивите изписвам втора дума с главни букви:
заек оригами
кокоша кръв
редица монети
Подхвърлени от похитителя. Джуди Джоунс установи, че заекът е сгънат от стандартен материал, няма отпечатъци от пръсти и е със средна сложност на изпълнението. И толкоз.
И все пак Флейтиста го е оставил на раклата откъм страната на Шон. Защо?
Кокошата кръв. Възможно е напоената с кръв тениска да е имала за цел да хвърли подозрението върху мен, но по това можеше да се спори. Кокошата кръв може да е имала друго някакво значение. Полицейската лаборатория установи, че кръвта е от порода кокошки, типична за повечето птицеферми.
Монетите. Криминолозите ги провериха за пръстови отпечатъци и не стигнаха доникъде. Направен бе дори опит да се проследят до източника им — но се оказа, че макар да няма много от тези дребни монети в обращение, все пак наброяват милиони. Издавани са в продължение на почти трийсет години — от 1916 до 1945, — когато са били заменени с нова серия. Полицията и ФБР също работиха по тази нишка — монетния двор производител и датата на издаването им, но не откриха нищо смислено.
И въпреки това монетите не са били оставени случайно — Флейтиста си е направил труда да ги подреди. Това трябва да значи нещо.
Има и други улики. Кучето например. Флейтиста е използвал сладкото кученце като магнит за деца. Шофлър провери как стоят нещата с уипетите и ни каза, че породата става все по-популярна. Много уипети имало. Но колко много може да са всъщност? Никога не съм виждал да разхождат уипет на каишка.
А и самият Флейтист — костюмът му. Само дегизировка ли е бил, или и той има някакво скрито значение? Ще трябва да си припомня приказката за Вълшебника флейтист. За костюма — откъде можеш да купиш или наемеш костюм на Флейтиста? Зърнах го съвсем за кратко, но ми се стори доста сложен и автентичен. И онези богати надиплени яки? Една за него и една за кучето. Откъде се купуват такива яки? Дали Шофлър е проверил това? И ако е проверил, какво е открил? Под УЛИКИ добавям:
уипет
Флейтиста — приказка
костюм
яка
Ще трябва да погледна папките на Шофлър. Само че сега май са папките на Мюриъл Петрих.
Вдигам телефона и се обаждам на Петрих. Не е там. Оставям съобщение и звъня на домашния й телефон. Вместо делово съобщение с женски глас, секретарят ме изненадва с гласа на малко дете, което има затруднения с произнасянето на буквата „р“.