В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Да утвърждаваме себе си в несъмненото се налага всекидневно, тъй като плътната очевидност е пред очите и знанието на духа силно се затъмнява от нея. По този начин в съзнанието се води непрекъсната борба между видимото и действителното. Всички живеят във властта на очевидността, докато не удари последният час. Тогава се разрушава явлението на феноменалния свят и друг свят излиза на авансцената, който заменя със себе си Плътния свят. Трябва да се пребивава в готовност за неизбежното крушение на видимото. И вчерашният ден е представлявал видимост, но къде е той сега? Няма го. Мярнал се е за миг и е отминал покрай съзнанието в неспирния поток на сменящите се външни явления и вече не може да се върне. Следователно, трябва да сте в постоянна готовност и да се разделяте без съжаление с всичко, което е наоколо и което така упорито изпълва съзнанието. Защото всичко около вас е преходно, само за известно време и с всичко ще се наложи да се разделите. Ние сме пътници в безпределността. Покрай пътя се мяркат различни знаци и безвъзвратно потъват в миналото. Нека да се устремим напред, без да съжаляваме за миналото. (12.802)
Независимо от това, че земният живот на човека е израз на Майя и че всички явления са временни и преходни, Майя е реална за съзнанието и има огромно значение за еволюцията на духа. И тези условия, в които се оказва въплътеният, представляват именно това, което е необходимо и полезно за напредъка му. Всичко е преходно, но докато е пред съзнанието и го обкръжава, то е напълно очевидно за чувствата. Майя е действителна, макар че не представлява действителността. Едва в Огнения свят се разсейват изкушенията на времето, пространството и вещите, но човек трябва да премине през всички видове Майя, за да опознае вечната Истина на съществуващото. (13.35)
Съзнанието се колебае между двата полюса на очевидността и действителността. Първата е видима, явна и много убедителна, втората се изплъзва от петте външни чувства. Но чувствознанието, минаващо през сърцето, все пак остава. Прислушвайки се към това, което казва сърцето, може да се улови шепота на действителността. (13.90)
Виждате как небето на хоризонта се слива със земята, макар че това не е така. Виждате как в далечината се схождат релсите, макар че не е така. Виждате само плоскостта на всички предмети, но знаете, че това не е така и си ги представяте изпъкнали и в дълбочина. Виждате всичко в перспектива, макар че в действителност тя не съществува. Така мислено се преодоляват ограниченията на чувствата и светът се възприема в по-достоверен вид. Когато пътувате бързо, целият видим ландшафт се движи и всички видими предмети бягат, като едни изпреварват другите. Всичко това е измама на зрението, но у никого не предизвиква никакво учудване. (13.121)
Натрапчивата ярка видимост не позволява да се види действителността.Много от измамите на зрението човек е разбрал и преодолял.По такъв начин биха могли да се преодолеят и много измами на очевидността, която не е действителност, а Майя, представяща ни се в цялата широта.Чрез мисленето могат да се свалят една по една много от покривалата на Майя, докато действителността не възтържествува над земните заблуди. (13.362)
Тема 4. Вечно и преходно
Приятелю Мой, всичко ставащо с нас е само обучение и придобиване на опит. Но хората често предполагат, че проявите на текущия живот са главното и че човек живее заради тях, а не заради опита и знанията, които те дават. В това, именно, е грeшката, защото всичко наоколо е временно, за определен срок и няма нищо трайно, за което съзнанието да се закрепи и да получи опора в него. Непоклатима и здрава е само Стълбата на Йерархията, докато всичко останало преминава като сън. И дните, и годините, с всичките им грижи, огорчения, тревоги, радости и надежди — всичко отминава, за да не се върне никога повече. Но Владиката е неизменен и е с вас винаги. Върху него изграждайте и своята твърдина, Твърдината на духа, извън суетата на времето. (1.75)