Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Живее до 30 години.
Мъжкият елен се нарича рогач. Достига на тегло 300 кг. Женските се наричат кошути и имат по-малки размери. Красивите рога на рогачите падат всяка година и рано напролет отново израстват. На мястото на прекъсването се образува кървяща раничка, която бързо се покрива с мъхеста кожица, а след това израстват нови рога с едно разклонение в повече.
Тялото на елените е покрито със сивокафява козина. През зимата тя става тъмнокестенява. Сменя се два пъти през годината-пролет и есен. Коремната част е белезникава. Около опашката има едно светло петно, наречено огледало или престилка.
Обикновено през май женската ражда по едно еленче. То се нарича теленце и още на втория ден започва да ходи с майка си. Майчината любов на кошутата е много силна — тя защищава смело рожбата си, като при опасност се нахвърля дори срещу едри хищници.
Според броя на шиповете на рогата елените се наричат съответно шестак, десетак, дванадесетак и т.н. Теглото на рогата достига до 15 кг. Когато елените заболеят, рогата им добиват неправилна форма. Също както при сърните и тук могат да се появят шилари.
През зимния период елените се събират на стада. Когато падне дълбок сняг, техен най-опасен враг са вълците. Слабите еленчета биват нападани и от лисици и други хищници.
Във Воден (Разградско), Странджа и другаде из страната може да се види и елен-лопатар. Той е по-дребен от благородния елен, обитава местата с по-топъл климат, затова се развъжда в разположените по-ниско гори. Неговите рога имат характерна лопатовидна форма, която се формира към петгодишна възраст.
ДИВА СВИНЯ
(от П. Кръстев)
Из Добруджа, Дунавската равнина и всички наши планини, във влажните гори, далеч от жилищата на човека, живее дивата свиня. Мъжката се нарича глиган, а малките — прасета. Из храсталаците в гъстите дъбови гори тя намира достатъчно жълъди и корени за храна. Яде още семена, плодове, гъби, мърша, насекоми, личинки и др. През лятото напада нивите и градините със земеделски култури. Обича да се каля из мочурищата и край реките. Привързана е към мястото, където живее, но понякога за една нощ се отклонява и на 50 км от него. Достига тегло 300 кг и повече, живее до 30 години. Месото й е много вкусно, но винаги трябва да се преглежда от ветеринарен лекар, защото може да е заразено от опасна за човека болест.
Тялото й е покрито с кафявочерна или сивокафява козина, която на гърба е доста груба, остра, права и дълга до десетина сантиметра. Прасенцата имат сивочервеникава козина с жълти надлъжни ивици. Зрението на дивата свиня е слабо, но обонянието и слухът й са силно развити. Това й помага да подушва и чува неприятелите отдалеч.
Кучешките зъби на глиганите се наричат бойници или глиги. По тях може да се определи възрастта им. При старите глигани те се подават навън от долната челюст. Горните зъби са по-малки и служат за наточване на глигите. С тях глиганите се бранят от кучетата и другите неприятели, изравят корени. Женските имат по-малки глиги. Зурлата е продълговата и заострена, което помага на животните да ровят земята.
Дивите свине обикновено през деня спят или почиват на някое закътано място, а през нощта излизат да си търсят храна. По-възрастните глигани обикновено бродят сами, а по-младите през есента се събират на стада. Старите глигани имат на плещите си една твърда маса (броня, калкан), която ги предпазва при борбите помежду им и с неприятелите.
Дивата свиня ражда веднъж в годината до 12 пъргави прасенца — броят им зависи главно от изобилието на храната. Преди това тя си приготовлява легло в някой храсталак, постила го с шума, трева и мъх. Десетина дни след раждането си прасенцата започват да излизат за храна с майка си.
ДОМАШНА СВИНЯ
(от Н. Боев)
Човекът е опитомил свинята още преди около 10 хиляди години. Разбира се, първите породи домашни свине са били твърде примитивни и не се отличавали много от дивите си посестрими. Предполага се, че е имало няколко центрове на опитомяване — както в Азия, така и в Европа. По-късно преселването на народите е допринесло за смесването на първите породи домашни свине.
Някои от старите породи свине са по-дребни, каквито са и до днес например дивите двине в Индия. Други са с по-дълъг череп и рило (западноевропейските) или с по-широко и скъсено лице (средиземноморските и азиатските). Всички породи домашни свине лесно се кръстосват помежду си, защото произлизат все от дивата свиня, но от различни нейни под видове.
Една от старите смесени породи у нас е мангалицата, която се отглежда в Северозападна България и в средноевропейските страни. Та е дребна свиня, достига до 130 кг, има къдрав жълтеникав, риж, кафяв или черен косъм. Женската ражда само 5–6 прасенца. Тя е свиня предимно за получаване на мас — започва да отлага сланина още от 6-месечна възраст, а и месото й е изпъстрено с много мазнина.