Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Това зависи от предметите — каза господин Мартен. — Но ако вземем за основа международните цени…
— Ние бихме искали цена два пъти по-висока от международната. Изнасянето зад граница е наша работа. Вие ще ги получите на посоченото от вас място. Целият риск пада върху нас, а вие по някой от известните ви начини ще можете да ги продадете на милиардерите за колекциите им много по-скъпо. Тъй като в сделката няма посредници, на вас ви е обезпечена огромна печалба. Нашите предмети, за разлика от фалшификатите, по които сте се специализирали, са оригинали. Абсолютно всички.
Господин Мартен взе чашата с коняк и я завъртя в дебелите си пръсти.
— Обикновено аз сключвам сделка с добре познати партньори. Преки сделки с такива като вас не предприемам. Това е мое правило.
— Но понякога е добре да се рискува. Ние с вас няма да имаме абсолютно никакви контакти — само чрез предметите.
— Добре, а как ще се свържем?
— На този адрес в Брюксел ще можете да се свържете с нас. Малко по-късно ще ви изпратим и шифър.
— Добре. Ще се опитам да рискувам.
— Между впрочем — мъжът му подаде албум с етюди. — Това е също като предметите, които ще ви дадем. Както виждате вече разполагаме с нещо.
Когато разтвори албума, господин Мартен повдигна вежди от учудване.
— Шяраку — промърмори под носа си той. — Едва ли…
— Вижте добре, ако обичате — събеседникът му подаде албума. Господин Мартен, като извади лупа от вътрешния си джоб, внимателно се вгледа.
— Като че ли е оригинал — с недоумение промълви той. — Но доколкото знам, той е в Националния музей за изобразителни изкуства…
— Да, разбира се. А сега там се намира едно отлично изработено копие. — Събеседникът му шумно затвори албума. — Като начало ще ви изпратим този албум в Антверпен, а след като го получите, внесете предварително уговорената сума, разбира се, в долари, в швейцарска банка.
— И доставянето ли ще извършите вие? — господин Мартен беше малко смутен. — Как?
— С предмет като този няма да имаме почти никаква трудност — мъжът едва забележимо се усмихна. — По света съществува така наречената „дипломатическа неприкосновеност“.
В същото време във фирмата за разработване на шелфа КК с въздушна поща пристигна молба от Онодера за освобождаването му от заеманата от него длъжност във фирмата. Той беше изчезнал от шестнадесети август, т.е. от деня на голямото земетресение в Киото. Нито неговите сътрудници, нито майка му, която живееше в Кобе, знаеха дали е жив, или не. На плика със заявлението имаше пощенско клеймо от Неапол.
— Какво значи това? — нахвърли се един от директорите върху завеждащия отдела Йошимура. — Нали смятахте, че е загинал в Киото.
— Почти всички негови приятели, с които беше там по онова време, загинаха — лицето на Йошимура изразяваше объркване. — Разбира се, аз задържах изпращането на помощта за погребението.
— Но защо е заминал за Европа, дори без да предупреди фирмата? — поклати глава директорът.
— Не зная, но трябва бързо да се помисли за замяна — каза Йошимура. — Това е една много чувствителна загуба за нас.
— Но защо все пак е заминал за Европа? — промърмори отново директорът.
Отговорът на този въпрос дойде след няколко дни от съвсем неочакван източник. Като прелистваше съобщенията на отдела за информация, Йошимура изведнъж впи поглед в една от страниците. Той прехапа устни, помисли малко, след което се свърза с отдела за информация.
Малко след това завеждащият Йошимура влезе с бележник в ръка в кабинета на директора.
— Струва ми се, че разбрах причината за заминаването на Онодера: Според информацията, която получихме днес, една японска фирма е закупила дълбоководен батискаф тип „Кермадек“ от френския военноморски флот.
— Каква е тази фирма? — попита директорът.
— Странно нещо. Малка фирма, пред прага на банкрута. Подозрителна фирма.
— А какво ще прави тази фирма с дълбоководен батискаф, който се потопява на десет хиляди метра дълбочина? Такъв кораб може да се вземе под наем от Франция, Англия, Америка — директорът се развълнува. — Такава малка фирма не се е поколебала да купи толкова скъпо нещо! А откъде е взела пари?
— Не знаем, но ще се постараем да узнаем — Йошимура се загледа в бележника си. — Тази фирма е привлякла Онодера и го е изпратила да закупи „Кермадек“ от Европа. А какъв смисъл има да се купува кораб, ако няма специалист, който да може да го управлява и регулира.
— Той ли ще е специалистът?! — промърмори директорът. — Не правеше впечатление, че е способен на такава постъпка.
— Съгласно нашата справка, мястото, откъдето ще се получи „Кермадек“, е Неапол.