Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Джоузефин не разбра, че Дейвид Кениън се е върнал от Европа. Беше късна неделна вечер през юли. Джоузефин бе на работа в „Златния Дерик“. Струваше й се, че половината население на Одеса е дошло да се спасява от горещината с галони лимонада, сладолед и газирана вода. Джоузефин не можеше да си поеме дъх. Колелото от автомобили21 се въртеше около неоново-осветеното кино като пръстен от метални животни, строени около сюрреалистична яма с вода. Тя тъкмо занесе до прозореца на автомобила това, което й се струваше като милионната поръчка от хамбургери и кола, извади менюто и се отправи към следващата бяла спортна кола.
— Добър вечер — бодро каза Джоузефин. — Ще желаете ли да погледнете менюто?
— Здравей, непознатата.
Като чу гласа на Дейвид Кениън, сърцето и се разтуптя. Изглеждаше точно какъвто го помнеше, само че още по-красив. Животът в чужбина му бе придал зрялост и увереност. До него седеше Сиси Топинг, хладно красива в скъпата си копринена пола и блуза.
Сиси каза:
— Здрасти, Джози. Не бива да работиш в такава гореща нощ, скъпа.
Все едно, че сама го бе предпочела пред ходене на кино с климатична инсталация или разходка в спортна кола с Дейвид Кениън.
Джоузефин отвърна:
— Така стоя далеч от улицата — видя как Дейвид Кениън й се усмихна. Той разбираше.
Дълго след като си тръгнаха, тя мислеше за Дейвид. Припомняше си всяка дума: „Здравей, непознатата… Ще взема «прасе в одеяло» и безалкохолна бира, не, по-добре кафе. Студените напитки са нещо лошо в гореща нощ… Харесва ли ти да работиш тук? Това е… Задръж рестото… Радвам се, че те видях отново, Джоузефин.“ Търсеше скрити намеци, пропуснати нюанси. Разбира се, той не би могъл да каже нищо пред Сиси Топинг, но всъщност нямаше нищо за казване. Тя бе изненадана, че си спомни дори името и.
Стоеше пред малката мивка в кухнята, потънала в мислите си, когато Пако, младият мексикански готвач, се появи зад нея и каза:
— Ке паса,22 Хосита? Какъв е тооз пооглед?
Тя харесваше Пако. Беше малко под трийсетте, строен, тъмноок мъж с вечна усмивка и готова шега по-всяко време, особено когато работата се натрупваше и всеки бе напрегнат.
— Кой е той?
Джоузефин се усмихна.
— Никой, Пако.
— Буено.23 Защото отвън шеес’ гладни коли ще побесняват. Вамос!24
Той се обади по телефона на другата сутрин, а Джоузефин знаеше кой е, още преди да вдигне слушалката. Тя не престана да мисли за него през цялата нощ. Това обаждане беше като продължение на съня й.
— Ти си цяла картинка. Докато ме нямаше си пораснала и си станала красавица.
Щеше да умре от щастие.
Заведе я на вечеря същата вечер. Тя очакваше някой крайпътен ресторант, където Дейвид не би искал да бъде забелязан, но вместо това те отидоха в неговия клуб, където всеки се спираше до масата да го поздрави. Той не само, че не изглеждаше засрамен от Джоузефин, а дори бе горд с нея. Тя го обичаше за това, а и за сто други неща. За погледа му, за благородството и разбирането, за чистата радост от общуването с него. Никога не бе подозирала, че може да съществува друг някой, толкова прекрасен като Дейвид Кениън.
Щом Джоузефин свършваше работа, те бяха заедно. От четиринайсетгодишна трябваше да се бори с мъжете, поради неустоимия си сексапил. Те постоянно я хващаха, натискаха, опитваха се да сграбчат гърдите й или да бръкнат под полата й. Смятаха, че така ще я възбудят, без да знаят колко отблъскващо беше всичко това.
Дейвид Кениън бе различен. Той сякаш случайно слагаше ръка върху раменете й или неволно я докосваше. Тогава цялото й тяло отвръщаше. Никога не се бе чувствала така с друг. Ако някой ден не се видеше с него, не можеше да мисли за нищо друго.
Тя осъзна, че е влюбена в него. Изминаха седмици, те прекарваха все повече време заедно и Джоузефин усети, че чудото се е сбъднало. Дейвид бе влюбен в нея.
Обсъждаше проблемите си с нея, трудностите в семейството.
— Майка ми иска да поема бизнеса, но аз не съм убеден, че така желая да прекарам остатъка от живота си.
Кениън владееха освен петролните кладенци и рафинерии и една от най-големите ферми за добитък в югозападните щати, хотелска верига, няколко банки и голяма застрахователна компания.
21
Става въпрос за открито кино за автомобили „драйв-ин“, в което зрителите седят в колите си и гледат филма оттам. — бел.пр.
22
Какво става (исп.) — бел.пр.
23
Добре (исп.) — бел.пр.
24
Хайде! (исп.) — бел.пр.