Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Капитан Даркстрьом на „Демон“. Пет години служба с неопетнено име. Нито една неуспяла мисия в бордовия й дневник. Един от най-добрите капитани на Флотата за по-висши мисии. А после един от братовчедите й бе отлъчен и на Айлин бе учтиво напомнено, че правилата строго забраняват на всеки, който има отлъчен роднина, да командва кораб. Внушено й бе, че трябва доброволно да се откаже от длъжността си, в противен случай я очакваше разжалване.
Отначало не можа да схване какво точно се опитват да й кажат. Със сигурност правилата не можеха да бъдат приложени спрямо някой като нея, с такъв натрупан опит. Когато накрая проумя какво имат предвид въпреки всичко, което бе сторила за Империята, отведе кораба с екипажа му сред звездите и стана пират. Това трая година или две, но тя не изпитваше особено удоволствие от положението си. Нямаше вкус към непрестанното проливане на кръв и разрушенията. Бе извършила множество ненадейни набези и нападения и в Империята я очакваше съд. „Демон“ кацна на Земята, а тя трябваше да избяга с един очукан кораб с малко оръдие на борда. По-късно, след като се бе прехвърляла от кораб на кораб и от планета на планета, кацна в Света на мъглите и започна нов живот, първо като механик, а сетне като съветник. Понякога се питаше кое от двете й положения бе по-значимо. Неочаквано поклати глава. Нещата не бяха тръгнали толкова зле, откакто се бе приземила в Света на мъглите. Имаше свобода, нещо, което бе непознато в Империята и което бе още по-важно, бе срещнала и се бе влюбила в граф Стефан Бладхоук. Нежно стисна ръката му и се усмихна, щом той отвърна на жеста й.
С навлизането във вътрешността на кораба все по-често срещаха по коридорите хора. Техниците бяха пробили стените и преглеждаха системите, за да видят какво бе годно за спасяване. Според рапортите, които бе прегледала, кърмата се бе пропукала, а долните палуби се бяха превърнали в купчина смачкан метал, ала тук, вътре в кораба, всичко бе повече или по-малко непокътнато. Може би дебелата, смръщена покривка от сняг бе омекотила до известна степен удара. Техниците изглеждаха ужасно заети. Даркстрьом отиде непринудено при тях и започна да ги разпитва за работата, за технологията, понеже знаеше същността на нещата. Повечето от техниците си отдъхнаха, като разбраха, че говори на техния език, докато Бладхоук предпочиташе да стои настрана. Той би изглеждал заплашително в ситуация като тази и отлично го съзнаваше.
Хората общо взето изглеждаха щастливи от работата, която вършеха. Имаше и обичайни оплаквания от жизнените условия, ала без нещо сериозно. Те разбираха трудностите на живота тук, на платото. Бавно и внимателно тя се зае да им задава въпроси за липсващата технология. Повечето от мъжете не разбираха за какво става дума или твърдяха, че не са запознати, но мрачните им лица и внезапната тишина, прекъсваща разговора им, й даваше да разбере, че някои знаят повече, отколкото казваха. Спря се до някои от тях и ги притисна за повече подробности, използвайки целия си чар на съветник. Най-накрая някой прошепна едно име: Джошуа Крейн.
— Нищо определено няма около него — замислено каза Даркстрьом на Бладхоук, когато двамата си запроправяха път към сърцевината на кораба. — Но той е най-добрият ни залог. Виждали са го често на едно място в определено време на денонощието. От това, което се приказва, излиза, че тази операция е от малък мащаб, в края на краищата може да се окаже, че работи само за себе си.
— Той е човекът, който ми трябва — заяви Бладхоук. — Ненавиждам крадците на техника. Когато кръвопийци като Въртю започнат да задигат машинария за себе си, това заплашва цялото Пристанище на мъглите с разруха.
— Само помни, че Джошуа Крейн ни трябва жив — усмихна му се Даркстрьом и хвана ръката му, положена върху дръжката на меча. — Един мъртъв техник може да преустанови засега грабежа, но без името на неговия господар впоследствие всичко ще се поднови. Предполагам, че главното лице в играта ще се окаже Лиън Въртю. Много би ми се искало да го видя обесен. Едва ли има семейство в Пристанището на мъглите, което да не е загубило някой свой близък в банката за резервни органи.
— Ще видим какво ще му се случи — заканително сви устни Бладхоук.
Даркстрьом се усмихна въпреки желанието си. Бладхоук бе винаги така уверен в себе си.
Светлините над тях заблещукаха все по-нарядко, щом се насочиха към главните инженерни отделения. Някои от ескалаторите между палубите работеха и тя трябваше да разчита на старите си спомени за стълбищата и проходите. Бе изненадана колко много от устройството на корабите си спомня след всичките тези години, макар че от време на време се спираше, за да се увери, че е на прав път. „Тъмен вятър“ бе от същия клас и тип кораби като „Демон“, но тя рядко бе имала възможност да надниква в собствените си инженерни отделения. По време на една от кратките почивки, за да се ориентира, за пръв път изпита чувството, че е наблюдавана. След още няколко коридора с остри завои вече бе сигурна в това. Извърна поглед към Бладхоук, за да разбере дали и той е доловил нещо, и почти се усмихна, щом видя ръката му отново близо до дръжката на меча. Той срещна погледа й и кимна леко. Спряха се на следващото разклонение и се озърнаха небрежно, сякаш бяха загубили пътя.