Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Джейк наля бензин в огъня, който се разпали, хвърли червени отблясъци върху лицето на Стрелеца и нарисува черни сенчести полумесеци под веждите и долната му устна. И докато той говореше, Сузана сякаш видя какво се бе случило в онова далечно утро с мирис на влажен калдъръм и подсладен от дъжда летен въздух, в леглото на проститутката, над свърталището на пияниците, в долния град на Гилеад, Баронство в Нови Ханаан — малко парче земя в западните райони на Средния свят.
Едно момче, още изпитващо болки от схватката предишния ден, е било посветено в загадките на секса. Момче, което сега изглежда на дванадесет, вместо на четиринадесет години, допряло мигли до страните си, закрило с клепачи онези необикновено сини очи. Момче, плахо обвиващо в шепа гърдите на курвата. Момче, в последните мигове на последния дълбок сън в живота си. Момче, което скоро ще започне да се движи както плоско камъче, падащо по стръмен склон, увличащо друго, трето, четвърто, докато целият склон започне да се движи и земята се разтърси от звука на свличането.
Едно момче — камъче на стръмен склон, готово да се плъзне.
В огъня избухна дебел пън. Сузана наблюдаваше как искрите кръжат около невероятно старото лице на Роланд и видя в него онова спящо момче в леглото на проститутката. И после видя как вратата се отваря с трясък и слага край на неспокойния сън в Гилеад.
15
Мъжът, който влезе в стаята и тръгна към леглото, преди Роланд да успее да отвори очи (и жената до него да чуе шума), беше висок и слаб, облечен в избелели джинси и мръсна риза от син памучен плат. На главата си носеше тъмносива шапка с лента от змийска кожа. На колана му висяха два стари кожени кобура. От тях се подаваха ръкохватките от сандалово дърво на револвери. Момчето щеше да ги носи в земи, които намръщеният мъж с разгневените сини очи никога нямаше дори да сънува.
Роланд пристъпи към действие още преди да отвори очи. Претърколи се наляво и спусна ръка под леглото. Беше адски бърз, но мъжът с избелелите джинси бе още по-бърз. Хвана момчето за рамото и го дръпна. Изкара го от леглото и го просна на пода. Момчето отново протегна ръка към онова, което беше под леглото. Мъжът стъпи върху пръстите му.
— Мръсник! — задъхан каза Роланд.
Но сега очите му бяха отворени. Вдигна глава и видя, че натрапникът е баща му.
Проститутката седна в леглото. Очите й бяха подпухнали, а лицето — отпуснато и сприхаво.
— Не можеш да влизаш така. Ами ако се развикам и…
Мъжът не й обърна внимание. Бръкна под леглото и извади два колана за оръжие. В кобура на всеки имаше револвер. Ръкохватките бяха от ръждясал метал, не от инкрустирано дърво. Когато проститутката видя револверите, изражението на сънена сприхавост изчезна от лицето й. Предишната нощ бе свалила от младия си клиент всички оръжия, с изключение на единственото, което познаваше най-добре. Скочи от леглото и избяга навън. Голият й задник лъсна само за миг на утринната слънчева светлина.
Нито бащата, нито синът я погледнаха. Мъжът в джинсите вдигна коланите, които предишния следобед Роланд бе взел от оръжейния склад, използвайки ключа на Корт, за да отвори вратата. Разклати коланите под носа на момчето като човек, показващ скъсана дреха на кученце, което я е дъвкало. Разтресе ги толкова силно, че единият от револверите падна. Въпреки вцепенението си, Роланд го улови във въздуха и промълви:
— Мислех, че си на запад. В Кресия. Търсиш Фарсън и неговите…
Баща му го зашлеви толкова силно, че той падна на пода и се претърколи в ъгъла на стаята. От устата му потече кръв. Първият му инстинкт беше да насочи револвера, който още държеше.
Стивън Дисчейн го погледна и прочете мислите му, още преди да са се оформили. Устните му се разтегнаха в злобна усмивка, която оголи зъбите му.
— Застреляй ме, ако искаш. Защо не? Доведи докрай провала си. Ще го приема с радост!
Роланд остави револвера на пода и го ритна настрани. Изведнъж изпита желание пръстите му да бъдат далеч от спусъка. Вече не бяха напълно под контрола му. Установи това предишния ден, когато разби носа на Корт.
— Татко, вчера ме изпитаха. Взех пръчката на Корт. Спечелих я. Аз съм мъж.
— Ти си глупак.
Усмивката изчезна от лицето на Стивън. Сега изглеждаше изнурен и стар. Отпусна се тежко на леглото на проститутката, погледна коланите, които още държеше, и ги пусна в краката си.
— Ти си един четиринайсетгодишен глупак, а те са най-лошите и отчаяните.
Отново го изгледа гневно, но Роланд нямаше нищо против. Гневът беше по-добре от умората, изписана на лицето на баща му. И от старческия вид.
— Откакто проходи, знаех, че не си гений, но едва вчера разбрах, че си идиот. Да допуснеш да те подмамят така. О, богове! Ти си забравил лицето на баща си! Кажи го!