Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Има призраци — каза Джейк и в очите му Еди видя сянка от ужаса, който сигурно бе преживял в къщата на Дъч Хил, когато Портиерът бе излязъл от стената и протегнал ръце към него. — И понякога се връщат.
— Да, така е — съгласи се Роланд.
— Може би е по-добре да не мислим за това — предложи Сузана. — Понякога — особено когато знаеш, че ти предстоят трудности — е по-добре да се качиш на коня си и да заминеш.
Стрелецът внимателно обмисли думите й, сетне вдигна глава и я погледна.
— Утре край огъня ще ви разкажа за Сюзан. Обещавам, в името на баща си.
— Необходимо ли е да чуем тази история? — неочаквано попита Еди. Изненада се, като чу, че въпросът излезе от устата му, защото никой не изпитваше по-голямо любопитство от него за миналото на Роланд. — Искам да кажа, че ако наистина ти е неприятно… може би…
— Не съм сигурен дали е необходимо да я чуете, но мисля, че трябва да ви я разкажа. Нашето бъдеще е Кулата и за да отида при нея с открито сърце, трябва да дам покой на миналото си, доколкото мога. Не мога да ви разкажа всичко — в моя свят дори миналото е в движение и се пренарежда по множество съдбоносни начини, но тази история може да обобщи всички останали.
— От Дивия Запад ли е? — неочаквано попита Джейк.
Роланд го погледна озадачен.
— Не разбирам какво искаш да кажеш, Джейк. Да, Гилеад е Баронство в Западния свят, както и Меджис, но…
— Няма начин да не бъде от Дивия Запад — прекъсна го Еди. — Всички истории на Роланд са такива.
Той легна и се покри с одеялото. От изток и от запад се чуваше слабото ромолене на изтъняването. Бръкна в джоба си, за да провери дали патроните, които Роланд му бе дал, още са там, и кимна със задоволство, когато ги докосна. Предполагаше, че през нощта ще може да спи без тях, но утре пак щяха да му трябват.
Сузана се наведе над него и го целуна по носа.
— Свърши ли за днес, мили?
— Да — отговори той и сключи ръце зад главата си. — Не всеки ден пътувам с най-бързия влак на света, унищожавам най-умния компютър и откривам, че всички са пукнали от грип. При това преди вечеря. Подобни тъпотии уморяват човека.
Усмихна се и затвори очи. Още се усмихваше, когато сънят го отнесе в обятията си.
9
В съня му всички стояха на ъгъла на Второ Авеню и Четиридесет и шеста улица и гледаха ниската ограда, зад която се намираше обраслият с бурени необитаем парцел. Бяха облечени в дрехи от Средния свят — пъстро съчетание от еленови кожи и стари ризи, завързани с кожени ремъци и връзки за обувки, но никой от пешеходците, бързащи по Второ Авеню, изглежда не ги забелязваше.
„Защото сме призраци — помисли Еди. — Призраци, които не почиват в покой.“
На оградата имаше плакати — един за „Секс Пистълс“ (според обявата групата отново се бе събрала и изнасяше концерти и на Еди това му стори много смешно — „Секс Пистълс“ бяха група, която никога нямаше да се събере), друг на комика Адам Сандлър, за когото Еди не бе чувал, и трети — за филм, озаглавен „Магията“. На него с тъмнорозови букви в нюанса на летни рози пишеше:
— Ето я — рече Джейк и посочи. — Розата. Вижте как ни чака там, в средата на парцела.
— Да, много е красива — каза Сузана, сетне посочи табелата до розата. Гласът и очите й бяха разтревожени. — Ами онова нещо?
Според надписа две компании — „Заводски строежи“ и „Недвижими имоти Сомбра“ — щяха да се слеят и да изградят нещо, наречено жилищен комплекс „Залива на костенурката“. Къщите щели да бъдат построени на същото това място. Кога? „СКОРО“, обещаваше съобщението.
— На твое място не бих се притеснявал за това-каза Джейк.
— Тази табела стои тук отдавна. Вероятно е стара като…
В същия миг рев на двигател раздра въздуха. Иззад оградата се издигнаха кълба мръсен кафяв пушек, подобно на димни сигнали, съдържащи лоши новини. Изведнъж дъските се разхвърчаха и през тях мина огромен червен булдозер. Дори греблото му беше червено, макар че думите, изписани на него — „ХАЙЛ НА ПУРПУРНИЯ КРАЛ!“ — бяха оцветени в яркожълто. Зад волана, с отвратително лице, хилещо им се подигравателно, седеше човекът, който бе отвлякъл Джейк от моста над река Сенд — старият им приятел Гашър. На килнатата му назад шапка с черни букви пишеше: „ЛЕЯРНА ЛАМЕРК“, а над тях бе изрисувано едно-единствено вторачено око.