Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Гашър спусна греблото на булдозера, което издълба диагонална бразда в запустелия парцел, строшавайки тухли, разбивайки на стъклен прах бутилки от бира и изтръгвайки искри от камъните. Намираща се на пътя му, розата кимна с нежната си главица.
— Да видим дали сега ще задавате глупави въпроси! — извика гадното привидение. — Питайте каквото искате, мои малки боклуци. Защо не? Старият ви приятел Гашър много обича гатанки. И за да го разберете, каквото и да питате, ще прегазя това противно нещо тук и ще го смачкам! После пак ще мина отгоре. Корен и клон, мои малки боклуци! Да, корен и клон!
Сузана изпищя, когато греблото на червения булдозер загреба почвата под розата, а Еди се вкопчи в оградата. Щеше да я прескочи, да се хвърли към розата и да се опита да я защити…
… но вече беше късно. И той го знаеше.
Погледна към кикотещия се тип зад волана и видя, че Гашър е изчезнал. Сега на мястото му седеше инженерът Боб от Чарли Пуф-Паф.
— Спри! — изкрещя Еди. — Спри, за Бога!
— Не мога, Еди. Светът се променя и не мога да спра. Трябва да вървя в крак с времето.
И когато сянката на булдозера падна върху розата и греблото пречупи единия от стълбовете, на които бе закачена табелата, Еди разбра, че човекът зад волана не е и Боб.
Беше Роланд.
10
Задъхан, Еди се надигна и седна на аварийното платно на магистралата. Обливаше го пот. Беше сигурен, че е извикал, но Сузана спеше до него, а Джейк леко похъркваше, свит до Ко. Животинчето също спеше.
Само Роланд беше буден. Седеше спокойно от другата страна на угасналия огън. Почистваше оръжията си на звездната светлина и гледаше Еди.
— Кошмар.
Това не беше въпрос.
— Да.
— Посещение на брат ти ли?
Еди поклати глава.
— Тогава Кулата? Полето с рози и Кулата?
Лицето на Стрелеца остана непроницаемо, но младежът дочу лекото нетърпение, което винаги се долавяше в гласа му, когато предметът на разговора беше Тъмната кула. Веднъж Еди го нарече наркоман и му каза, че неговият наркотик е Кулата и Роланд не възрази.
— Този път не.
— Какво беше тогава?
Еди потрепери.
— Студено е.
— Да. Благодари на боговете си, че поне не вали. Есенният дъжд е зло, което трябва да бъде отбягвано, където и да си. Какво сънува?
Младежът още се колебаеше.
— Нали няма да ни предадеш, Роланд?
— Никой не може да каже със сигурност, Еди. Пък и неведнъж съм играл ролята на предател. За мой срам. Но… мисля, че онези дни минаха. Ние сме едно цяло, ка-тет. Предам ли един от вас — дори косматия приятел на Джейк — ще предам себе си. Защо питаш?
— И никога няма да се откажеш от нашето издирване.
— Да се откажа от Кулата ли? Не, Еди. Никога. Разкажи ми съня си.
Еди изпълни желанието му. Не пропусна нищо. Когато, свърши, Стрелецът се намръщи. Оръжията сякаш се бяха сглобили сами, докато младежът говореше.
— И какво означава, че съм те видял накрая да караш булдозера? Че все още не ти вярвам? И несъзнателно…
— Това психоанализ ли е? Кабалата, за която си говорехте със Сузана?
— Предполагам.
— Това са глупости — отсече Роланд. — Кал в съзнанието. Сънищата означават или нищо, или всичко. И когато означават всичко, те сякаш са послания от… ами, от други нива на Кулата и не всички са от приятели.
— Искаш да кажеш, че нещо или някой се будалка със съзнанието ми?
— Мисля, че е възможно. Но въпреки това, трябва да ме наблюдаваш. Ще го понеса, както вече ти е известно.
— Вярвам ти — заяви Еди и неловкостта, с която изрече тези думи, им придаде искреност.
Роланд изглеждаше трогнат, почти потресен, и събеседникът му се зачуди как е могъл да смята този човек за робот. Може и да му липсваше въображение, но не беше безчувствен.
— Нещо в съня ти ме безпокои, Еди.
— Булдозерът ли?
— Да, машината. Заплахата за розата.
— Джейк видя розата. Беше чудесна.
Стрелецът кимна.
— В неговото време, точно в онзи ден, розата беше избуяла и цъфтеше. Но това не означава, че вечно ще бъде така. Ако започне строежът… Ако булдозерът дойде… Трябва да опазим розата. На всяка цена.
— Мислиш, че това е поредната врата, нали? Онази, която води към Тъмната кула.
Роланд го погледна. От очите му струеше звездна светлина.
— Мисля, че това може да е Кулата. И ако е разрушена…
Очите му се затвориха. Не каза нищо повече.
Еди дълго лежа буден.
11
Новият ден беше ясен и студен. На силната слънчева светлина нещото, което Еди бе забелязал вечерта, се виждаше по-ясно… Но още не можеше да се определи какво е. Поредната гатанка. Писнало му беше от тях.