Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Когато и последните оттенъци жълто започнаха да избледняват от замъка, Роланд ги остави да седят на платното на магистралата и се върна при огъня. Приготви още еленово месо, увито в зелени листа, и раздаде храната. Нахраниха се, без да разговарят. Сузана забеляза, че Стрелецът не яде почти нищо. Когато свършиха, над стените на двореца се бе разпръснал Млечния път и отраженията на звездите ярко блестяха в стъклата като огънчета в спокойни води.
Най-после Еди наруши тишината.
— Не е необходимо да го правиш. Извинен си. Простено ти е. Или каквото там искаш да чуеш, за да махнеш онова изражение от лицето си.
Роланд не му обърна внимание. Пи вода, подпирайки кожения мях на лакътя си като селяк, който пие от бъклица, отметнал глава назад и вторачил поглед в звездите. Последната глътка изплю на пътя.
— Живот за реколтата — подхвърли Еди, но не се усмихна.
Стрелецът не каза нищо, но лицето му пребледня, сякаш бе видял призрак. Или го бе чул.
14
Роланд се обърна към Джейк:
— Преминах през изпитанието на мъжествеността, когато бях на четиринайсет години. Разказах ти част от тази история, Джейк. Спомняш ли си?
„И на нас ни я разказа“ — помисли Сузана, но си замълча и с поглед предупреди Еди да направи същото. Тогава Стрелецът не беше на себе си. Джейк беше ни жив, ни мъртъв, и Роланд се бореше с лудостта.
— Когато гонехме Уолтър, нали? — попита хлапето. — След крайпътната станция, но преди… да падна.
— Точно така.
— Спомням си някои неща, но не всичко. Така както човек си спомня сънищата.
Стрелецът кимна.
— Слушайте тогава. Този път ще разкажа повече, Джейк, защото си по-голям. Предполагам, че всички сме пораснали.
На Сузана не й беше по-малко интересно да чуе историята за втори път — как момчето Роланд случайно заварва Мартин, съветникът и магьосникът на баща му, в апартамента на майка си. Но, разбира се, всичко това съвсем не бе станало случайно. Момчето щяло да отмине вратата й, ако Мартин не бе отворил и не го бе поканил да влезе. Казал, че майка му иска да го види, но щом видял виновната й усмивка и наведените й очи, Роланд разбрал, че той е последният човек на света, когото точно в този момент Габриела Дисчейн иска да види.
Поруменялото й лице и любовното ухапване на шията му разказали останалото.
Така Мартин го подтикнал към ранно изпитание на мъжествеността и използвайки оръжие, което учителят му не очаквал — сокола Дейвид — Роланд победил Корт, взел пръчката си… и превърнал в свой смъртен враг Мартин Бродклоук.
Пребит, с подпухнало лице като детска маска на таласъм и изпадайки в кома, Корт се бе борил да не изгуби съзнание достатъчно дълго, за да предложи на най-новия си чирак-стрелец един съвет: „Известно време стой настрана от Мартин“.
— Каза ми да оставя разказа за схватката ни да се превърне в легенда — бе казал Стрелецът на Еди, Сузана и Джейк. — Да изчакам, докато сянката ми обсеби Мартин и започне да го преследва в съня.
— Послуша ли съвета му? — попита Сузана.
— Нямах възможност. — Лицето на Роланд се изкриви в разкаяна, болезнена усмивка. — Исках да помисля сериозно по този въпрос, но преди да го сторя, нещата… се промениха.
— Винаги става така, нали? — каза Еди. — И още как.
— Погребах сокола — първото оръжие, с което си послужих и вероятно най-хубавото. После отидох в долния град. Лятната жега се разрази в бури с гръмотевици и градушка. Влязох в публичния дом, където Корт имаше навика да се весели и за пръв път спах с жена.
Замислено разрови огъня с пръчка, сякаш съзнаваше непреднамерения символизъм на онова, което правеше, и я хвърли, като тъжно се усмихна. Димящата пръчка падна до гумата на един изоставен додж и угасна.
— Беше приятно. Сексът е хубаво нещо. Е, разбира се, не е страхотното преживяване, за което с моите приятели шушукахме и се чудехме…
— Мисля, че тази работа се преувеличава от малките деца — рече Сузана.
— Заспах, слушайки пияниците долу, които пееха, акомпанирани от пианото и от градушката, блъскаща прозореца. На другата сутрин се събудих… Не очаквах, че ще се чувствам така на подобно място.